Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

В пулсация на нота... Дочака ме. Най-сетне те дочаках. Прошепнахме си нежно: да вървим... Красивото и светло - сбрах до капка от всичките си досегашни дни. От първите си пролети и зими, от есени и дъхави лета. Щастливото, което съм преминала над теб, Любов, аз сторих на дъга. И нека съм пулсация на нота. На струната в гласа да бъда код... Една жена. Разсъмване. И ода. Рапсодия в карминено. И зов.	От нас зависи... Човешкият живот - е груб етап, пореден изпит спуснат за душата. Зависими сме и един от друг до степен - да е край... Или нататък... Енергия от мисли и от реч, подадена в ръцете ни Отгоре. Дали ще я подострим да е меч? От нас зависи... звън да е от пролет...

Смесен град Този град има свойто небе и река И площад за вечерна разходка. И е толкова малък, че даже вестта го пресича за час по пантофи. Има своите улици в сив тротоар. Стари къщи, които не дишат. В тях отдавна часовникът в крачка е спрял. И се ронят отвън по ъглите. Този град има своя неделен пазар. Магазини със смесени стоки. Доста модно е в него да казваш “пиар”. На билборда му каца и щъркел...	През клоните А слънцето - лъжичка вкусен мед, през клоните с ухание пролъсква... В дъха ми се разлива и навред - на цветове, на капки и на пръски... Поемам с радост тази сладина след множеството графики на дните... Лъжичка мед от слънчева нега през клоните набъбва и потича.
На гурбет По договор става точно във пет. По договор къса съня си. Започнал по договор новият ден, във чуждия дом я понася. По списък отмята. Прилежно върви - почиства, излъсква, подрежда. Краката - покорни. Сърцето крещи: не искам живот без надежда... По договор - малка закуска в поднос стои недокоснато-свита. А онзи букет със мечти, като грозд - провисва печално и пита... По договор свърши безлично деня. Тя сяда сломена до здрача. В килийката-стая с прозорец “едва”... без договор тихичко плаче...