Поезия - Райна Недялкова

Райна Недялкова

Райна Недялкова

Шипка по Иван Вазов И днес носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото.”... Този спомен люти от дни на позор вече поизтрит е и в наший кръгозор - няма турско робство, а само присъствие. Тез събития трагични не се преподават, умни политици ги лесно заличават. Историята свята се предава само от уста на уста, в книгите я няма. Защото в Балкана има един спомен, който е обвит в забрава и мрак, стълбите към него потънали в прах, а току под върха един нагъл турчин паметник въздига да възслави там османските орди, поробител наш. И ние търпиме, че не ни е еня, душите ни робски, сърцата студени. ... Пет века минаха, все си е така - турчин кон играе край нашта врата, новините турски, филмите и те - радвай се народе, глава наведи. И на оня Йово, горе от Балкана не му вярвай много, историята е стара - народа е казал от оно си време: преклонена глава сабя не сече я. Тези що умряха изклани в Батак ще ги споменеме сал на трети март. 2 март, 2010	Завръщат се Завръщат се, Българийо, чедата ти от тежките гурбети. Посрещат ги намусени и хищни чиновниците, алчни за рушвети. С чувства смесени - горчиво-сладки завръщат се, ала за кратко - тежки куфари ги чакат, за да поемат пак обратно. И както в глутницата вълча - отлъчените не приемат. С много алчност и безумие завърналите се ще бъдат сдъвчени. Родино, ти всичко си имаш - море, и балкани, и ниви, само чадата ти, мила по чужди земи все се скитат. За тебе, прекрасна Родино в копнеж преминава живота им, а в чашата кипнало вино откриват единствено спомени... 7 Октомври, 2010

Когато чуждата земя те приюти Когато чуждата земя те приюти и ти даде това, което родната не иска, къде ще бъдеш по-щастлива ти - във новата, или във старата родина? Когато слънцето изгрява, и край теб е всичко толкова красиво и спокойно, ще идват мислите ти във объркан ред и да направиш избор ще е невъзможно. Когато се завръщаш у дома, във оня дом, където детството ти мина, ще търсиш в спомените таз земя, където и тревите те познаваха. Но само бурените избуяли там и задушили крехката тревица ще бъдат господарите, а ти ще бъдеш гостенката от чужбина... Ще бързаш да се върнеш - там, далеч където чуждата сега те иска, и в своето завръщане ще разбереш, че щастието е където се почувстваш истинска. 29 октомври, 2010, Чикаго