Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Светиня е Не тичайте в душата на Апостола, развявайки басмени знамена - “Ах, виж ни как сме. Ожали ни. В пропаст сме.” Той беше сам. И беше тъмнина... “Народ” - със кръв изписа на челото си. А друг издраска своето с - “Позор”. Светиня е. Не го сквернете с фотоси... Иконата не става за декор. Във ден за помен, с нови рани шарят го. Бесилото му прекрояват в мост, да стъпят на поредното стъпало... Прощава. От поредния си кръст.	Момиче на реката Едно момиче бърза към реката по стръмната пътечка - спитен хумус. На мрак мирише и на змийска папрат, когато мина самодивски друми. Едно момиче тича през тревите. Ах, мащерката в стъпките му тръпне. А слънцето си плисна на очите и синия месал простря да съхне. Едно момиче сваля тънка рокля тъкана от щурци в тревите късни. А слънцето безсрамно се промъкна и нежната му плът със зной изпръска.

Кални лагуни Разпръснаха се звуци и слова - не искаха да служат на лъжата... Изнищваха се багри на дъга. Замръзнаха във полет и ятата. Изтъпкани печални цветове се валяха из тинести лагуни... Където път струеше - мрачно бе. Лъжата се изпъваше на хълбок. Побързах да напусна този кът... Изглеждаше ми мрачно и зловещо. Поднасях обич в двете си ръце, а някой я подритваше с насмешка...	Потъване И побелял си все така красив. Поглеждаме се някак боязливо. Придърпваме във ъгъла света - да бъде само наш. И само в синьо. Не ме разпитвай. Просто съм до теб. Не чуваш ли, очите ми говорят? По скъпите черти без звук вървя... Викът ми се задъхва неотронен. Кафето недокоснато стои. Дъхът ти във косите ми замира. От връхчето на пръстите струи море, което бавно ни побира...
Първа разбуда Предали са се гордите треви. Изтекъл е животът от стъблата. Тук-там копитца от сърни, са шарили уплашено земята. Дърветата сивеят от тъга. По някой сух перчем във тях се гуши, от ланшна радост - сбръчкани листа. Хем тихо е, хем можеш да се вслушаш. Да доловиш от дълбините стон. Кълни, приижда светлата разбуда. Повгледай се, сред гнилите листа - В зелена крехкост, пак животът тръгва.