Поезия - Райна Недялкова

Райна Недялкова

Райна Недялкова

САМА НА ПРАЗНИКА Сама на празника. Ето пред мен стоят подредени две салати в чиниите, чаша кристална с алкохолен рефрен и нито капка сълза в очите ми! В съседната стая - тихо похъркване ми напомня, че всъщност не съм сама, но всичко това е много изтъркано - някъде между нас стои врата... Пак е празник. Навън някъде някой празнува - с една жена, със съпруга, майка, или просто някаква от мъглата там, но все пак жена... Аз навън не посмях да отида - много вълчи капани и студ. В сърцето ми дори няма обида от живота, или от някой друг... Сама на празника. Както винаги: чаша кристална с алкохолен рефрен, две салати и пред компютъра ще си кажа “наздраве” със мен! Ще отпия от чашата, и както се случва в живота често на много от нас - след поредния празник - за някъде бързам, неполучила своя букет цветя.	НЯКОЙ КАЗА За похъркването някой каза, че това обиждало мъжете. Във похъркващия стих обаче, за мъже изобщо не говоря. Този някой - идентифицирал себе си навярно в мойте думи, ме помоли да не казвам гласно, истината иска да потули... Е, добре де, нека тъй да бъде - няма да говоря за мъжете. Този някой, що в стиха ми хърка просто уморен е от живота. Толкова е скапан той, горкия, че далеч от роден дом и близки може би във чашата ракия миналото свое ще накисне. Може би след празника ще бърза да удави в работа ума си, но когато се завърне вкъщи - знае, там го чака любовта му. 7 април, 2007

ПИСМО ДО МАМА Идвам при теб с това кратко писмо от много, много далече. Добре съм. Работя. Животът тече, Години минаха вече... Тъжните мисли прогонвам сега: виж, усмивка на лицето ми свети. Все съм си същата луда глава и съм на мама детето. Идвам при теб и в късния час на твоето старческо рамо ще облегна глава и един детски глас ще каже: “Обичам те тоолкова много”. А ти, с недовиждащи тъжни очи, недочула моите думи ще ми кажеш: “Добре съм, не се тревожи, тук съм, ще пазя съня ти!” И ще пазиш това кратко писмо в кутията, пълна със спомени. Ще го четеш с моя глас, и то сърцето твое ще стопля! 9 октомври 2007, Чикаго	МАЙЧИНАТА ОБИЧ НАЙ-БОЛИ Обичам те. И всяка твоя клетка е част от мен, от моето сърце, мойта кръв бушува в твойте вени, и мисълта ми вечно е при теб. Обичам те. Добра, и неразумна, игрива, и спокойна, и дори когато се отричаш - твойта лунна любов е скрита зад предпазен щит. Обичам те, и винаги ще бъдеш за огъня - искра, капка за дъжда, за бурното море - среднощен грохот, най-свидно бисерче - за мен. Обичам те - с онази обич, която никой никога не може да смени, защото майката единствена в живота е, а майчината обич най-боли!