Поезия - Людмила Билярска

Людмила Билярска

Людмила Билярска

Предпролетни ескизи Сега, когато степните треви са повалени, затиснати от вятъра, а преспите белеят тук-таме, като изпънати във дрямка кучета... Когато гладните койоти вият нощем под окръглената луна, а голите дървета замират в крачка, на слизане от хълма... Тогава небето се облича в кринолин. А птиците са радостни и бързи - раз-два, раз-два и три... Животът да се случи - пак е дръзнал.	В очакване на прилива Ще сляза много тихо на брега, когато светлината се заражда - от сливане на тъмното с вика, отронен от страстта на будна жажда. С възторг ще гледам танц на силует, в очакване зората да се случи - във изгревния полет на сонет и в писъка на чайка да се сгуши. Притихвам в теб, защото те познах, когато прекосяваше съня ми... Ще чакаме на утринния бряг вълна да ни разкаже с нежни думи...

Истината за раздялата Нима е нужно някой да узнае какво прикрива силния ти вид? Че външността на воин - не това е... Душата няма броня на войник. И стаята е вече само клетка, в която неспокойно да преспиш. А падналата мъничка жилетка е напоена... с твоите сълзи... Кутиийката от руж, чорапче, гребен - изпуснати зад синия диван... Че вчера точно тях си ги намерил. Над тях, като над мъртъв си ридал. Навярно, някой ден - ще е отново... Забравените вещи - ще са в прах. Но малкото гласче, следите в хола - ще бъдат в теб. И ти ще бъдеш в тях.	Възмутено На фона на всеобщия колапс изглежда и печално и гротескно. Правете скромно свойте пиршества - светът е в изпитание и треска. Богатството, за жалост и беда, морал отказва твърдо да купува. Гладът устройва пищни тържества, а вашите до тях - фагот танцуват... Свалете свойте шапки със цветя, носете ги в палата по пантофи. На гладните не им е до това - да слушат как въздишате по ноти. Да правиш пир, когато глад пълзи, е вън от всички норми на века ни. Не е предвиден кърта за очи. Той само храносмила. Нищо друго.
Пулсар от нежност е... Аз не купувам обич и мечти. Не ги складирам. И не ги продавам. Божествен допир е. Не се скверни. Не се засипва с пепел или плява. Отвсякъде сияе. Като храм. Това е най-красивата стихия. Което в святост исках да ти дам не е в пакет, защото е магия. С пет букви се изписва. И е зов. Вибрации от огън по кръвта ни. Пулсар от нежност с името Любов. Не се купува. Нито се продава.