Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Ветеранът на българската поезия в Чикаго, Илия Консулов, е роден на 6 юни 1933 г. в село Величково, близо до Пазарджик. Завършва гимназия и икономически техникум. Има желание да продължи учението си в български университет, но в годините на червената “народна” власт това за него остава един мираж. Талантливите и будни младежи тогава са опасни за комунизма. Буйният му нрав и свободолюбив дух не се харесват на местните големци. Те го гледат под лупа и непрекъснато трупат черни точки в характеристиката му. Животът му става все по-труден. През 1956 г. прави първи опит за бягство през граница. За съжаление неуспешен. Единайсет години по-късно той успява да остави родината зад себе си, бягайки през Югославия за Италия. След девет месеца в лагера за бежанци избира да имигрира за Америка. Мечтата му се сбъдва. Далеч от България той докосва свободата, но не забравя никога родината си. Започва активно да участва в политическия и обществен живот на българската колония в Чикаго. Талантът му дава възможност да отразява реалността около себе си. Да предаде в стихове своите мисли и мечти за родината. И никога не забравя думите на своята начална учителка в България: ”Поезията и литературата са огледалото на живота ни...”
Но както сам признава той, ако има нещо, което така силно да го крепи и до ден днешен, това е любовта. Независимо от превратностите на времето, тя тържествува винаги. Много са музите, вдъхновили неговата поезия. Но той къта в сърцето си една, която стои над всички и като слънчев лъч блести в поезията му...
Докоснех ли я в струна се превръща -
звъни мелодии нежни лей,
целунех ли я гальовно се отпуща,
грехът любовен започва в мен да зрей.
“В пепелта на любовта”
1961 г.

Илия Консулов има издадени три стихобирки. В тях преобладава любовната лирика. Но голяма част от стихотворенията му са силен бич по комунистическия режим, принудил го да напусне родината си. В много от свойте стихове той изразява мъката и нечовешките отношения на “народната“ власт над българския народ.
Пак е Марица окървавена,
“песни хайдушки пее Балкана”,
че нова робия - чума червена
заля България клета горкана.

“Букаи дрънкат”, но от стомана!
“Робът” се влачи в робство проклето,
воля народна здраво скована,
тиранинът днес е БеКаПе-то.
“Тъжна България”
1981 г. - Пазарджик

Срещата, която организира “Съюзът на българските писатели в Америка и по света” с Илия Консулов го предизвика към откровен и приятен разговор. Той имаше какво да разкаже. Защото животът му е минал през неравностите на времето. Днес той е успокоен и доволен, че е свидетел на юношеската си мечта да види България свободна и демократична.


Добри Карабонев
Специално за в. “България”