Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Има хора, за които е трудно да се говори, защото каквото и да се каже, то няма да обхване тяхната истинска същност. Само думите не са достатъчни, за да се предаде това, което тези хора носят в себе си, да се усети онова необяснимо, необятно, магически реално и нереално нещо, наречено човешка душа. Такива хора казват много, дори когато мълчат - само с появата си, с вътрешното излъчване, с блясъка на очите и с цялото достойнство на човешкото си присъствие. Слава Богу, че и днес между нас има такива хора, а и ние имаме сетива да ги забележим. За един такъв човек искам да разкажа.
Мария Сахатчиева. Фина и крехка, като порцеланова статуетка, с изискани и премерени жестове, още след първите контакти с нея разбирам, че не е от хората, които се занимават с “лесни” неща и че утъпканите пътеки на живота за нея не са интересни, че нищо не може да я спре да осъществи мечтите си. Целият й живот, изпълнен с върхове и спадове, с емоционални взривове и убийствено тежки моменти, говори за това. От рано поела трудния и отговорен път на Живота, тя и досега върви по него, с ясното съзнание, че през каквито канари и пропасти да преминава, най-важното за нея е да бъде Човек. Точно тази нейна човешка същност, непринуденост, жизненост и широта на душата я правят да изглежда толкова необикновена и човек, след като я срещне, да иска отново и отново да усети чара и магията на нейното присъствие. Учител по професия и педагог по призвание, тя е предала на учениците си не само познанията по биология и химия, но и един от трудните уроци на живота - да бъдат достойни хора. Не само в България - страната, в която е родена и израсла, но и в една друга далечна страна - Мароко, където успява да се приобщи към традицията и културата на древните цивилизации, но и да привнесе от традицията, възпитанието и изконните ценности на нашите далечни прадеди. Докоснала се до звездни мигове в живота си и в науката, тя се стреми към разгадаване на вечните тайни на битието и материята, енергията, светлината. В какъв свят живеем, какво е определението за него, докъде се простира той и откъде започва Необятното, Съвършеното, Божественото... Може би на част от тези въпроси отговор дава самата й поезия - философия и опитност, емоция и разум, докосване до красотата на невидимото, достигане до отвъд реалното. Поезия, бликаща от душата, написана на един дъх, така както усеща прилива на енергията, която я вдъхновява и направлява. Загадъчно послание от Космоса, но с ясното разбиране и желание тези послания да достигнат до хората. Приятни мигове с поезията на Мария Сахатчиева.





Ноктюрно

Красива мисъл в мен родена,
в бяла дреха пременена
полита с криле, като птица,
понася ме към таз звездица,
която някога при мен бе спряла
и с божествена любов огряла.
Спря се, погали ме, отмина...,
но този миг във мен застина.
Вълшебството у мен остана
и аз го нося като рана,
и чрез него в мен живееш ти
и се раждат най-красивите мечти...
И то до днес ме пази от злините,
насочва ме към висините,
от отчаяние ме спасява,
духа ми с прозрение дарява -
да не тъгувам за звездата,
за преходното тука на земята,
което от себе си се отвръща
и вечно в нещо друго се превръща.
Едничка любовта е вечна на земята,
защото родена е от Светлината!
4 март 2011


Залез

Старо злато по небето е разлято,
облаците -позлатени,
като за празник пременени.
Гледат ме развеселени,
от вятъра позачервени.
На залеза светлината
картини рисува в небесата:
ето златна ладия се задава,
бавно пред погледа ми преминава,
вълшебен лебед пътя й пресича,
самолет към нея тича, тича...
Сетне златното в червено преминава,
грее като тлееща жарава
и картината по-красива става.
Фигура на човек се появява,
яхнал е жребец с развята грива,
сякаш е ловец, опънал тетива,
може би той гони самодива...
Ето я, златно руси, косите й развени,
сините й очи гледат възхитени...
Не спират фигурите своя бяг
и някъде изчезват в настъпващия мрак.
С поглед на възхита проследявам аз играта
на облаците и на светлината.
Фигурите бавно пътъмняват
и се изгубват в гаснещия ден -
толкова прекрасен и благословен!

Чикаго, 4 март 2011


За ролята на изкуството

Изкуството - живота отразява,
мъчейки се да го направлява,
усъвършенства, прекроява,
та по-добър да става.
Духовността да увеличава,
пороците да намалява
и човешкото в човека съхранява.
Алчността на властниците да обуздава
и тяхната свирепост укротява,
да ги съди, и ако трябва - отстранява.
Това е повелята на изкуството -
на истинското творчество да дава изява,
а не без стойност слова да съчинява,
и на всичкото отгоре за изкуство да минава.

Чикаго, 4 март 2011


Импресии

Студен и мрачен есенен ден!
Вали, вали, вали!
Небето - сиво, натежало,
до земята чак опряло -
дърветата сякаш загръща
с пелената на мългата
и всичко потъва в сивотата
на мрачния есенен ден, студен.
Мислите в главата ми са спрели,
зъзнещи, натежали, сякаш заспали...
Фаровете на колата не успяват
да проникнат във мъглата.
Осевата линия се извива,
но и тя някак си коварно ме приспива.
Чистачките тракат с приспивен звън,
всичко ме приканва към по-дълбок сън.
Тогава проблема го решава
радиото на колата.
Врътвам копчето - песен проехтява,
прогонва ми съня, мисълта ми прояснява,
от сънливостта - нищо не остава...
В такъв мрачен есенен ден
можеше нещо много лошо
да се случи с мен.

Чикаго, 2 март 2011



На моя внук Джордж

Здравей, приятелю, добър, мъничък!
Помни, че на този свят не си самичък.
Когато даде знак,
че си решил да дойдеш пак,
аз го усетих и видях ... не зная как.
Ти бе в беда.
Проблем бе да се явиш отново на света
и ме потърси, повика ме
на помощ, без слова!
От душата ми се изтръгна вик
на болка непозната
и тя като щит те обгради,
задържа те на земята.
Видях, че ще се родиш, че ще живееш,
и се зарадвах!
Сега здравей, подай ръчичка и ме докосни!
Биотоковете в миг ще потекат,
душите ни -
космична информация ще обменят.
Ти се забави, друже, къде се беше спрял?
Часовника на земното време ли
не беше видял?
Моето време е вече към своя край,
ще се наложи скоро да ти кажа бай-бай!
Но където и да съм, щом си в беда,
знай, ще долетя!
Ще ти помогна от самия безкрай
и това, което ни свързва от много векове
и е по-силно от времето -
ще ни открива и свързва в различни светове!

Чикаго, 2 март 2011