ЖИВОТЪТ СВЪРШВАНЕ НЯМА

За автора:
Андрей Симеонов е роден на 14 април 1938 г. в Русе. Завършва медицина в София (1962). Работи в санаториумите в Трявна и Искрец (1962-1969) и специализира пулмология, хирургия и онкология. От 1969 г. е назначен в Клиниката по гръдна хирургия към Националния онкологичен център, където от ординатор става доцент и водещ хирург, известен в цялата страна. Ръководи клиниката от 1981 до 1996 г. Публикувал е над 80 научни статии у нас и в чужбина, има множество признати хирургични рационализации и изобретения.
Човек с широки познания и интереси, Андрей Симеонов е автор на публицистични текстове във в. “Демокрация”, на пътеписа “Непознатият остров Доминика” (2004), на неиздадени разкази, новели и стихотворения. Дни преди да го победи болестта, от която години наред лекува пациентите си, д-р Симеонов предаде на издателство “Факел експрес” ръкописа на романа си “Животът свършване няма”, журнален вариант от който беше публикуван в кн. 2 на сп. “Факел” за 2008.
Андрей Симеонов почина на 20 юни 2008 г. в София.

Редакцията на вестник “България” благодари на съпругата на Андрей Симеонов - г-жа Петя Арнаудова за нейното съгласие част от неговото творчество да бъде публикувано на страниците на вестника.

ОТКЪС 24

Как мистър Голдхард стана зърнопроизводител
Бях точен и след общи приказки и традиционното кафе, поднесено от апетитната му секретарка, започна сериозният разговор с господин Койчев. Оказа се баща на онези братя Койчеви, които не искаха да строя хотел и да им запушвам магазина.
В най-общи линии, аз трябваше да плащам арендата, семената и торовете, застраховките и да се снабдя с необходимата техника - трактори, комбайни, брани и плугове и прочие. В замяна на това щяха да ми се осигурят 20-30 хиляди декара плодороден чернозем, да получавам качествени семена на половин цена и модерни машини. Отделно торене и пръскане със самолети и даже охрана на реколтата от набези на циганите. Осигурявали 100% изкупуването на продукцията, защита от конкурентите житари и тъй нататък. За моя сметка назначавам и десетина работници, които той ще ми посочи и на които ще плащам добри заплати, осигуровки. Оказа се, че заместник-кметът е от Болярово и така осигуряваше работа на близки и роднини.
Следваше най-важната част - бях уверен, че според този план ще имам грамадни печалби, дори и при сушави години. За всичко това обаче следвало да внасям 25% от печалбата си в определена банкова сметка, без да се интересувам къде отиват тези пари. Иначе, ако не се съглася на тези условия, да забравя за този разговор и да си троша главата, както намеря за добре. Бил абсолютно сигурен, че наистина ще си я строша - нямало да се домогна до аренда на земя, нямало, нямало и пак нямало... да има нищо. Всички врати щели да се затръшват и за мен оставало само да си харча парите като рентиер. Но и това не се знаело докога ще бъде възможно, всичко си имало край... Майчице мила, къде попаднах, ми простена акълът, и първата ми помисъл бе да взема самолета и да се омитам пак зад океана. Но нещата бяха стигнали доста далеч, връщане нямаше. Поисках десетина дни да си направя сметките и да дам окончателен отговор.
Цяла седмица смятах, правих справки, проучвах добива от декар, цените на тон жито, колко струват семената, торовете и химикалите, как вървят тракторите и комбайните. Дори да плащах тези 25%, за мен оставаше добра печалба, но не в това беше проблемът.
Аз не се завърнах тук пак да работя като откачен, а да си живея живота, да си направя модерно жилище, да се оженя и да си взема деца. Какви ти ниви и трактори...
Цъфнах при заместник-кмета и му отказах всичко. Най-важният ми довод беше, че съм болен човек от тумори на двата тестиса, с четири големи операции, химио- и лъчетерапии. Не ставам за работа, това е положението.
- Дааа! Не ставаш за определената работа, която ти предлагаме, но за други работи ставаш, нали. Например за внос на колумбийско кафе и още нещо с него, за това ставаш... Не си мисли, че следите ти са изтрити и за цели четири трупа няма да се търси сметка. Както искаш, но имаш само три дни да дадеш окончателен отговор!
Не дочаках трите дни. След безсънна нощ още на другия ден казах ДА!
Веднага ме свързаха с адвокат и агроном. Първият човек, когото назначих в новосъздадената си фирма, бе счетоводителка, леля на Момчил, т.е. сестра на баща му, народния избраник Стоянов.
Арендата се уреди автоматично, аз само подписвах някакви книжа и, честна дума, не ми беше ясно какво точно става. Бързаха, защото жътвата бе приключила и земята трябваше да се подготвя за есенниците. Брах и продавах царевица и слънчоглед, после пак орях, ремонтирах трактори, редосеялки и комбайни и въобще напълно откачих. Счетоводителката купуваше и продаваше, но в интерес на истината, без мое съгласие и подпис нищо не можеше да стане. И ето, ранната пролет, когато работата приключи, можах с няколко приятели и моята нова любов да изкарам цяла седмица в Банско. Чак сега успях да дойда и да се видим.
Хайде да си лягаме, защото утре ме чака малко работа в София и после трябва да се връщам в Хасково. Това е положението, татко-батко. Щастлив съм, че ви имам, защото само вие можете да ме изслушате и разберете.
* * *
Доста време не чух нищо от Фитьо, дори леко се притесних. Не се е обадил и до днес, нито касета или поне два реда ми е пратил. Родителите му също в земята сякаш потънаха. Все не мога да повярвам на слуховете, че бил се самоубил. Фитьо да посегне на себе си - къде ти! Виж, да му посегнат, разбирам... Но по` ми се иска да вярвам, че се е вдигнал наново и запилял нанякъде. Животът свършване няма. Такива като Фитьо - също.
И още го чакам.

КРАЙ

Андрей Симеонов