Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Много неща са казани за приятелството през  вековете до днес и винаги ще има още и още какво да се каже. И така ще бъде, докато светът и хората в него съществуват. Една вечна потребност и непрекъснат стремеж към него, за да изпитаме радостта от истински даденото и получено приятелство. А дали успяваме? Дали успяваме да дадем, преди да сме поискали? Забравяме ли приятеля, след като ни е помогнал и вече не ни е нужен. Не смятаме ли, че човекът до нас е даденост и не правим нищо, за да заслужим неговото уважение и присъствие в живота ни. Не сме ли само консуматори и много често не стъпваме ли върху гърбовете на тези, които са ни дали опора, за да вървим напред към целта си. Усещаме ли стаената болка в сърцето им, която отеква навътре и го разкъсва или ни е по-удобно да не я забележим.
Надмогваме ли гордостта си, за да им покажем колко много значат за нас и за света, когато те имат нужда от това. Не ги ли предаваме непрекъснато с равнодушието и незаинтересоваността си. Забравяме ли, че и ние бихме могли да се окажем на тяхното място. Искрени ли сме. Умеем ли да прощаваме. Надмогваме ли дребните и незначителни неща, отсяваме ли същественото, докъде е разумният компромис за поддържане на истинско приятелство. Осъзнаваме ли, че казана дума, жест или постъпка може да отворят пропаст между нас и никога да не можем да я запълним. Може би до тези фини нива на общуване е трудно да се докоснем, но си заслужава, защото в това е истинският смисъл на приятелството, от което излизат невидимите нишки, които свързват  душите ни. И за съжаление много често не можем да разберем дали не искаме да дадем от себе си или просто нямаме достатъчно. Тогава тръгваме в различни посоки, защото пътищата ни се разделят.
Какво означава приятелството за  Мария Сахатчиева? Приятелство, съхранено през годините и разстоянието, доказало се през изминалото време. Какво е това, което толкова здраво я свързва с нейните приятели? За повече от двадесет години живот в  Америка, тя не прекъсва връзката с корените си, дори за миг не престава да мисли за Родината и за всичко, което я свързва с нея. А едно от хубавите неща там - в далечна България - са нейните приятели, които толкова много й липсват. Те, макар и далеч от нея, са неоспоримо доказателство за това, че разстоянието не може да бъде пречка за хората, свързани помежду си от истински неща и с изградена ценностна система, макар и обградени от един материален и не толкова съвършен свят. Те са най-доброто потвърждение за това, че всички заедно вървят в една посока и пътищата им не се разделят!





На моите приятели

Букет от ярки звезди са моите приятели -
всяка със свой собствен извор на светлина
и духовна чистота.
Всяка среща толкова много ни дава,
радва и ощастливява.
Аз зная, че винаги ще има какво да си дадем,
защото всички заедно - духовно растем!

Мария Сахатчиева



На мечтания приятел

Един приятел искрен исках от съдбата.
С душа широка и скроена не по правилата -
чиста и красива, на топлина и обич богата,
да й се прекланям ниско до земята.
С ум високо, високо извисен,
с различни дарби щедро надарен.
Съхраних мечтата, напук на съдбата!
И досега я нося още във душата
таз мечта красива, бяла и крилата,
но не чакам вече нищо от съдбата!

Мария Сахатчиева


Когато даряваме любов

Когато хората  нещо от себе си дават -
по-бързо помежду си се сближават
и истинско приятелство създават.
Когато в нужда си помагат
и приятеля в беда не изоставят -
уж дребни са наглед нещата,
а топлят душите и свързват сърцата!
Защото ръка да простреш
и в нужда някому нещо да дадеш -
това означава, че любов се проявява,
състрадание и милост често изразява
и човешкото в човека се вижда тогава!
А точно днес от човешката проява
нуждата ни е най-голяма.
И когато любовта ни свързва и сближава,
животът ни все по-добър ще става!

Мария Сахатчиева



За прошката

Аз не прощавам онова, което
не одобрявам и не оправдавам!
И най-вече преднамереното зло.
Дълго таената зла умисъл,
приведена в действие.
И не съжалявам, че не я прощавам.
Аз не отмъщавам и не наказвам
за стореното зло,
но граници поставям и се отдалечавам.
Присъдата - на небесния, висшестоящия
съдия оставям.
Душата си освобождавам и не я омърсявам,
чистотата на духа си защитавам.
До себе си всекиго лесно не допускам -
отсявам, проверявам, лесно не се сприятелявам.
Мнението си строго изразявам, като
никого с нищо не задължавам!

Мария Сахатчиева


Послание

Нека, приятелю, да си здрав, докато си жив!
Все така със сили, умен, работлив!
Годините, приятелю, отлитат
и за нищо не ни питат,
пътьом ни заплитат в чувства дълготрайни,
даряват ни спомени чудни и омайни.
Седни, приятелю, до мене,
докато има още време
по нещичко да си речеме.
Кажи ми дните как ги караш?
Живота си дали пълноценно си живял
или пък шансовете си си проиграл,
без щастието да си познал и преживял.
Кажи, защо подмина ти Жената,
която те сравняваше с божествата?
С какво през годините се ти пребори -
с клеветата, със суетата?
В простите неща видя ли красотата?
Или постепенно примири се
на живота с празнотата?

Мария Сахатчиева