Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Едва ли се замисляме по колко пъти на ден плащаме определена цена, за да си купим това, което желаем, докато се случи нещо, което ни напомня, че не всичко се купува с пари. Това се случи и с мен в един дъждовен ден на изминалата седмица.
Посегнах да извадя портфейла си, за да платя, когато с изненада установих, че просто го няма в чантата. Върнах мисълта си назад, за да си спомня къде е направена последната покупка. Почти невярваща , че портфейлът може да се намери, се запътих към магазина. На въпроса дали не е открит при тях, почти с облекчение отвърнаха: “О, вие ли сте това?” Оказа се, че съм изпуснала портфейла си на паркинга пред магазин “Trader Joe`s” в Northbrook, вечерта в четвъртък, престоял е цяла нощ и на сутринта някой просто си е направил труда да го предаде в магазина, с всички документи, кредитни карти и банкноти. Просто, нали! Но когато се случи, оценяваме жеста на един непознат, случаен Човек, останал анонимен за нас, Човек, на който не можем да кажем “Благодаря”. С тези дребни на вид жестове най-добре осъзнаваме цената на нещата, които не могат да бъдат купени с пари. Не мога лично да кажа “Благодаря”, но разказвайки за това, вярвам, че ще бъде задействана мощта на обратната връзка и по някакъв начин този Човек ще бъде възнаграден тогава, когато има най-много нужда от това. И още, че хората могат да направят толкова ценни неща, които не могат да бъдат купени с цялото богатство на света. Искрено си пожелавам нещата, които нямат цена, да станат част от ежедневието ни.