Красиво ме докосвашЗакъснели сме, знам, да започнем... Да бъде отново.И дали ще ни пита любовта за подслон? И какво, че звъни, и какво, че отново е пролет, всеки следва вглъбен, своя път и пътека, и склон... Но е някак различно. Нещо тихичко в нас се прокрадва. Малка точица радост, като юлска светулка трепти. Ту при теб се поспре. Ту пред мене красиво пробяга. Нещо светло се ражда. Или може би то се роди?... Уморих се от фалш. Неми сенки в слова да обличам. Може миг да е само. Затрептяла искрица сред зной. Между нас да просветне. Без товар на лъжливо “обичам”. Да остави следа и във двама ни. Нежна. Докрай. |
Кух и празен безкрай...Небеса във кармин. И седефено утро.Много птици. Ръкойки-лъчи. Обичта ми в копринена нежност потръпва. Беше Той - в стъклопис от звезди. Любовта е красива, но е сляпа на светло. Разтопи се лъжовният рай. И петно не остана. Само тъжна гротеска. Издрънча кух и празен безкрай... Със усмивка поглеждам, мойто “слънце” от вчера. И откривам пред себе си... шут. Разпилях много време и бяг по химера. Добро утро - ми казва Денят... |
|
|
|
Плаване...Живецът в нас, когато отболи...тогава всичко вече е напразно - нестигнати - любов, летеж, мечти... И ново утро вече те разказва. Било-то се разсипва с остър звън - на копчета, блескулки и монети... И ти си вече в новия си сън. Над него се разтваря крехко цвете... Когато в днес си, а пулсира стон, спомни си, че си в сън съвсем за малко. Животът тук - поредният ти дом, е корабът, със който тихо плаваш... |
Мастило за перото ми...Нагорчава, горчи чак отровно живота.И боли от коравия хап. Тук-таме се прокрадне някой миг на охота. Примирено мълвя: няма как... А пътуваме. Всеки, поел е нанейде. Моят искрен прозорец блести. Все такъв е - докрай и докрай откровен е. Няма как, няма как - ми шепти... И е страшно трънливо. И е страшно отровно. Спрях да питам. Смирено вървя. Няма как, няма как - и да има пробойни... В тях потапям писец за слова... |
Родопски чанРазсъмва се с далечен глас на чан.Мъглица над тревите - като мляко. Над върховете, върху бял месал се готви утринта да пръсне злато. Побрала на зората свежестта и пластове мълчание в камбана... през ромола на старата гора струи изтънко песента на чана. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














