Тя, СвятатаЩе раздели оскъдния си лев,когато на излизане от църква, пред нея, мургава жена с дете поиска дребни, хляб поне да купи. Ще потопи върбовия си клон, във малка чашка, горе на бюфета. Привела в ред самотния си дом, сънят съвсем за малко ще докрета. На утрото ще грейнат яйчица, нашарени от бавните й пръсти. След стеклата се майчина сълза, загледана навън, ще се прекръсти. А празникът, когато зазвъни, облякла все онази съща рокля, ще тръгне да се причести, Тя, Святата, дарила ни живота. |
Споделено с болкаЕдна злина се ражда от злина.На всичкото, ни сполетя и тази - безлюдна става нашата земя. Села окачват тежки катинари. И няма вече кой да прекоси - със месеци - ни дъх, ни лъх, ни шепот. Освен онези... с грозните торби... Във мирно време мародери шетат. Цветя не никнат. Зрял и дъхав плод не носи в щедра пазва златна есен. Лозницата се моли за живот... Звънът на чан, е ехо в тъжна песен. |
|
|
|
Повикай ме в съня сиОтпусках се в ръцете ти безсилна -една изящно-крехка статуетка. Дъхът ти и докосването милваха. Бе дъх на мъж... На мъж до сетна клетка. А танцът ни отнасяше далече - от погледите, лепкавия шепот... Предавах се изцяло на ръцете ти. Със радост и по детски чаках с трепет. Далече сме през времето изтекло. В медитерански плисък твоят сън се сгушва... Поискай ме, повикай ме във него. Душите ни се помнят. И се търсят. |
Ненужното тежиЗа да преминеш земния си сън,със лекота да дишаш равно в него, не ти е нужен скиптър с диамант - короната тежи. А, и пристяга. Прашинка вяра: във една Земя. В един покълнал ден от светостта й. До твоето сърце - едно сърце. Което чуваш. Толкова ти трябва. |
Нощен плажСърдито е, отгатвам по гласа му.Връхлита потъмняло от тъга. Опитва се да пропълзи до дюните Стъписано заглажда с яд брега. И пясъчните замъци, и кули, забравени сандали, мокър плик - завихрени в гнева му се изгубват. Притичва любопитен нощен бриз. Придремващите чайки безразлично отварят в мрачината по око. Изглеждат в тъмнината като листи, разсипани от нечия ръка. А аз съм свита в ъгъла на мрака, до лодката забила нос в мечти. И чувам - птица някъде изплака. Във раковинка вопълът се сви... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














