Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Разказ, Чикаго


Той се беше изтегнал на кожения диван в хола с ръце под главата и вперен поглед в тавана. Пробваше да се успокои. Беше го много яд, че не се замисли и не си повярва. За кой ли път вече. И за кой ли път всичко не се случваше почти едно към едно така, както бе в сънищата му.
Преди няколко дни сънува, че катастрофира с колата. В съня си много се притесни от тази катастрофа. Не беше кой знае какво, понамачкани ламарини, счупен фар и други дреболии. На него му нямаше нищо. Но се нервира на себе си. Защото видя, че в цялата ситуация на пътя вина имаше и той. Елементарна и адски тъпа катастрофа. Ако беше малко по-внимателен, щеше да избегне удара с изпреварващия го автомобил... Събуди се с лошо настроение. Докато си пиеше кафето, все за съня си мислеше. Но по-късно се разсея и както винаги, поредните му нощни видения се потопиха в ежедневието на деня.
Да, но ето че сега два дни по-късно белият му Nissan се е кротнал пред блока с намачкана и одрана лява страна, а огледалото тъжно се поклаща на кабела, мъчейки се да улови някой слънчев лъч с останалите парчета по него. “Глупава катастрофа” - повтаряше си за кой ли път днес Перо - “глупава и тъпа“... И виновният си беше той. Макар че полицаят прецени, че вината е и в двамата. Китаецът, който го забърса с вена си, се опита да спори, но полицаят му посочи разделителната линия между двете платна, където се бяха отъркали колите. Така беше, но и Перо си знаеше защо е така. Просто не погледна в огледалото, когато реши да изпревари колездача. A май.., това беше предопределено, просто трябваше да се случи.
- Мамка му - извика и скочи от дивана Перо. Запали нова цигара и отиде до малката масичка. Наля си глътка “Бяло конче” и се залепи до прозореца. Гледаше смачканите ламарини на колата и си мислеше - “Какво става, по дяволите. Сънищата ми се сбъдват.”
... Спомни си миналото лято, когато си намери онова голямо златно кръстче в тревата. Беше го сънувал. Играе футбол и вижда кръстчето да просветва срещу него. Е, като го намери не играеше футбол, просто преминаваше през игрището, където играеха други.
Ами почивката в Мaями преди две години. И нея я сънува. Видя се изтегнат под една палма на брега на океана. Пие си уискито с много лед и се кефи на безкрайната океанска шир. Спомни си, че този сън много му допадна. Така се впечатли, че целия ден му беше адски готино. Много му се искаше да го сподели с Марчето, неговата приятелка, но чакаше изгодния момент. И докато чакаше, тя го изпревари. Извика го един ден до компютъра и му показа една невероятна оферта. За 980 долара една седмица в Маями. Пет нощувки плюс кола под рента. След седмица бяха в самолета за Флорида. Тогава за пръв път се размисли. Сподели с Марчето, а тя се скъса да се смее...
- Моля те, сънувай и едно Колорадо, много ми се ходи там - през смях му каза тя тогава.
Повече не споделяше нищо с нея. Те пък добре, че бяха редки тези сънища. Появиха се, откакто дойде в Америка. Страната на неограничените възможности отприщи фантазиите му, които нахлуха и в сънищата му. Обичаше ги тези фантазии, беше му приятно и дори понякога се вживяваше. Да, ама нещо сякаш се изметна и започнаха да стават и реалност. Като тази отвън - каза си Перо и пак се загледа в нагърчената ламарина на Нисана. Отпи глътка от “Бялото конче” и с въздишка се отдръпна от прозореца.
- Мамка му - изпсува за кой ли път днес той и се трапоса срещу телевизора. Чувстваше, че трябва да се разсее, че от мисли го заболя главата.
...
Изминаха два месеца и нещо, откакто размениха боите с китаеца. Застраховката покри демиджа и колата му си стана като нова. Перо си ходеше на работа, а вечер отскачаха с Марчето до някое от българските заведения, купонясваха с приятели и имигрантският живот си течеше като по ноти. Лятото набираше скорост и дните ставаха все по-големи и примамващи за живот. Марчето беше студентка задочно и работеше. От три години гледаше едно дете в американско семейство. Детето така беше свикнало с нея, че май щеше да го гледа, докато тръгне на училище. Семейството беше доволно от нея, а тя също от тях. Плащаха добре. Перо пък се беше уредил в един голям завод. Правеха там някакви матрици, към които той не беше проявил никакъв интерес. Така и не знаеше за какво бяха. Работеше в офиса на завода и задължението му беше да вкарва данни в един компютър “майка”. Проста и скучна работа, но парите бяха добри. Можеше да се каже, че с Марчето си живееха гот. Денят започваше с дежурната целувка сутрин и след това всеки в колата си. Той поемаше на юг, а тя на север.
... Тази сутрин процедурата беше същата, ако не се брои един бърз секс, който си спретнаха двамата преди това. Не издържа на предизвикателството на голото и тяло и я притегли до себе си.

продължава в следващия брой