Росени клепкиПривършила е жътвата.Снагата, си сбра от зрелостта на житен клас... Изтръпва, щом помисли за ръката, разлюшкала й менците с вода. А и гледците тъмни как я парят! Надипля китка, но с душа е там... Невен държи, а сякаш я изгаря. Да би дошъл да я открадне сам? Топи се като свещ, щом него спомни. Изгора й е, не е байко той. Затичва се със двете празни стомни. Гергано, до тъмница хич не стой. Ще бързам, мале. Не мисли ме никак. Тя припва с цвете втъкнато в коса. Гори я жажда да крещи: обичам. Шепти си го. А клепките в роса... |
ИскамИскам твойте ръце.Свита в тях да заспя - приласкана, погалена, малка. Приютена от пулса ти бърз във нощта, във галопа му стон да остана. Искам твойто докосване - с устни и с дъх. В твойта мъжка магия да чезна И дано, и дано - там на светлия ръб, да съм цвят върху твоята нежност. Всичко твое обичам. Тези силни ръце, под които и струните стенат... Моя есен красива. Водопад под заря. В песента ти да бъда поема... |
|
|
|
Вик на паркингаНеистов писък сграбчи тишина.От нея се взриви кълбо тревога. “Не ме докосвай! Остави ме! Ааа...” Една жена изстреля зов до Бога. Мъжът отстъпи явно поразен от силата на звуковия трясък. Навярно бе съпругът. Не от ден. Кошмарът беше повече от ясен. Една жена изсипа в свойто “Ааа...” горчилката примесена с омраза. А имало е нежни времена - едно челце невинно се показа... При всеки опит да я доближи, небето се разтваряше от болка. Дали изобщо някой победи челцето на тревожната седалка?... |
Досадна аренаКакви ти принцове, каляски и дворци,във времена, когато доближихме най-истинските истини с очи... Принцеси само в приказките припкат. Човеци сме - от клетки, сбрани в плът. Крепим се все на Божията милост. Каква ти синя и лилава кръв?! Понесъл всеки - и добро, и гнилост... Огледайте. Вземете се в ръце. И после до нормален ръст се свийте. За людете е ваял Бог небе. Не за корони. Тях си ги навийте. |
Когато пролетта се бавиНе бързаше да идва тази пролет.Забрави ли към нас да прелети? Най-сетне затрептя над три тополи. Но от дъха й - нищо не цъфти. Заканиха я птиците, звънците... Замолиха се с глас от кадифе. За нощ една се стегна и окичи - със рехав цвят поръси тук-таме. “Сега е друго” - писнаха от бора пернатите, смалени от студа. И тя тъгува, нищо че е пролет. Посипа цвят. Но кой ли я разбра? | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














