Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Разказ, Чикаго


продължение от миналия брой

Тя пък не се възпротиви и бързо се озоваха на все още топлата спалня. “Хубав е сутрешният секс...” - летейки по магистралата, си мислеше Перо. “Денят започна добре.“, разтегли дяволита усмивка той и се изпъна в приповдигнато настроение. Караше, държейки волана с една ръка и си мислеше: ”Дяволска сутрин, станах скапан, недоспал и нервен... а сега ми е много гот. Ще трябва да проведем една дискусия с Марчето на тема “Сутрешният секс и ползата от него“.
Не се беше срещал отдавна със своите видения в сънищата си, но тази нощ го налетяха и разбиха съня му. Сънува пари, много пари. Черен чувал, лежи на пътя и той го блъска с колата си. От него се разпиляват долари, по целия път. Спира и започва да ги събира. Чуват се клаксони на автомобили, викове. Хвърля чувала на задната седалка и потегля бързо. Някаква кола го гони дълго време. Успява да се измъкне и спира в една задънена улица. Обръща се назад и вижда задната седалка покрита с пачки долари. Сигурно имаше милион и повече... ”Мамка му...”- беше извикал в съня си и се събуди. Докато си пиеше кафето, му мина през ума да сподели с Марчето този готин сън. Тя и без това напоследък беше на тази вълна. Изчисляваше дали могат да покрият един кредит за една екскурзия до Бахамите с кораба “Karnival”. Беше се запалила от плевенчаните Пепа и Янко. Само за това си говореше.... Отказа се. Даже отдаде този глупав сън на нейните терзания. По цял ден я слушаше да говори за оферти... пакети... нощувки... хотели... мотели... и... разбира се, долари... долари... и долари.
“Денят днес наистина си е хубав” - слизайки от колата на паркинга, си каза Перо. Беше примижал от промушил се слънчев лъч между листата на голямо дърво - слънчев и топъл... края на май. Парковете се раззелениха, замириса на лято. Права си беше Марчето, как да не се настройваш за ваканция.“
... В завода също цареше настроение. Целият офис беше в балони, цветя, трансперанти. Босът имаше кръгла годишнина. На обедната почивка разрязаха голяма торта, пиха кока кола и разбира се, му изпяха дружно “Хепи бъртдей...”. Той пък от своя страна съобщи, че увеличава заплатите с 33 цента. Последваха възторжени ръкопляскания.
... В края на работния ден Перо все още беше под настроение. “Ех, че готин ден, край на скапаното време, идва хубавото лято.“ - продължаваше да се кефи той, свиркайки си с уста. Пусна си един от любимите му дискове и подкара към 90-та магистрала с настроение. Въпреки приповдигнатото си настроение, не забравяше, че му предстои да премине през квартала на чернилките. Едно малко изпитание, където беше желателно да си нащрек. По цялата 85-та улица гъмжеше от черни. Отвсякъде се чуваше рап до дупка. И въпреки усиленото полицейско присъствие, екшъните и побоищата тук не бяха рядкост. Вероятноста дори да те настигне някой заблуден куршум беше голяма. Затова всеки се стараеше да премине бързо този опасен район. Перо имаше вече този експириънс и скоро се озова на светофара за десен. Изчака две коли и зави към входа на магистралата. Включи се на скорост и увеличи музиката. Предстоеше му почти час в настъпващия трафик. Колкото повече наближаваше “Даун Таун”, колоните се сгъстяваха и скоростта бързо намаляваше. Не му беше за първи път, затова се изпъна удобно на седалката и започна да си тактува с музиката. В лявото платно до него постепенно се изравни бял Lincoln. Прозорците му бяха отворени и от него гърмеше тежък рап. Басите бяха така надути, че покривът на колата вибрираше. Вътре имаше четири чернилки, които надигаха шишета бира, сложени в книжни пликове. Музиката на Перо бе погълната от басите на рапа. Ядоса се и демонстративно затвори прозорците на колата си. Това не допадна на чернилките и те му размахаха среден пръст. Дори и през затворените прозорци до него долетя “ФАК Ю”. “Гадни черни копеленца.“ - каза си подразнен Перо и се заоглежда как да се измъкне нанякъде. Това беше невъзможно. И четирите платна вече бяха гъсто заети от автомобили. Мърдане нямаше, макар че го знаеше, се ядоса. Хард музиката го подразни и той потърси друг диск. Неволно погледна към чернилките и веднага получи няколко средни пръста. Те продължаваха да надигат пликовете, клатейки се в такта на рапа. Реши да не им обръща внимание, знаеше, че скоро ще се изнесат от магистралата. Затова когато подадоха десен мигач, той с удоволствие ги пропусна пред себе си. Не се излъга, защото скоро пак подадоха мигач и започнаха бавно да се изнасят в крайно дясно платно. Но преди да напуснат платното пред него, той видя как едната чернилка отвори задна лява врата и пусна на асфалта една черна торбичка. “Гадни копеленца”- каза този път на глас Перо. Не за първи път виждаше как си изхвърлят боклука от колата. Това беше коронният номер на чернилките. Много обичаха, докато са спрели на светофара, да си оставят леко на асфалта чашата от кола, от кафе или бирата, така както е с книжната кесийка. А много често, както и сега дори, пликовете с остатъци от храната, която бяха яли в колата.


продължава в следващия брой