Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Разказ, Чикаго


продължение от миналия брой

- Шибани копелета - извика Перо и натисна клаксона - гумите на белия Lincoln изсвириха и той видя отново няколко средни пръста, насочени към него, съпроводени с “ФАК Ю”.
Нервира се, защото веднъж прегази една такава торбичка и по колата се полепиха парчета от марули, майонеза и кетчуп. Затова реши да не настъпва торбичката, а да я остави да мине под колата. Но когато я наближи, вниманието му привлече малко руло до нея, което страшно много му заприлича на нещо познато. Спря и изскочи бързо от колата. Сграбчи рулото до плика, а сърцето му биеше вече учестено, защото беше разпознал какво е. Грабна и торбичката и бързо се върна в колата. Хвърли я на пода срещу седалката до него и бързо потегли. В ръката си стискаше дебело руло долари, привързано с ластик.
- Ах, копеленца мръсни, средни пръсти ще ми показвате, а... ще ми крещите “фак ю”, а... - започна трескаво да си говори Перо и се огледа. От две коли до него шофьорите го гледаха странно.
Движението все още пъплеше в четирите колони. Белият Lincoln бавно се изнизваше от магистралата към 63-th road. Неговото платно спря да се движи и той се наведе към торбичката на пода. Това, което видя го накара да потрепери. Гумената стелка се беше покрила с различни по големина пачки, свитъци и рула от долари. Имаше всякакви размери. Големи и малки рула, тънки и дебели пачки, а някой бяха свити на две. Всички бяха пристегнати с ластик. А в торбичката личеше, че има още.
“Майко мила - студени тръпки полазиха Перо - това са много пари!”
Изправи се бързо и потърси с поглед Линкълна. Видя го как катереше изхода на магистралата. Не свали поглед от белия му покрив, докато не го изгуби между сградите на града.
“Карайте си боклуците, копеленца долни“ - измърмори си Перо и се огледа. Двамата странно гледащи шофьори ги нямаше, магистралата почти бе спряла. От всички входове напираха колони от автомобили. Така щеше да бъде, докато не излезе от “Даун Таун”. Знаеше го много добре. Друг път не му пукаше, но сега му ставаше нервно. Трябваше да се разкара от магистралата. Ако чернушките открият какво са направили, щяха със сигурност да се юрнат да го търсят. Беше много вероятно да са го видяли да спира. Бяха го запомнили със сигурност много добре. И него, и колата му. Перо трескаво мислеше, докато пъплеше притиснат от автомобилния поток. “С тия копеленца шега няма.” - каза си и започна да се преустройва за крайно дясна лента. Насреща му се задаваше табелата за 55-th street. Подаде сигнал и зачака нетърпеливо изхода. “Да се мушна един път в града, там няма как да ме докопат.“ - мислеше трескаво той. Колкото пъти погледнеше към пода до него, го полазваха тръпки. По всичко личеше, че това са пари на дилъри на наркотици. Вероятно чернушките от Линкълна бяха босовете, които събираха оборота. Щяха да открият ужасени какво са направили, когато приберат парите от следващия дилър. Перо отново потръпна и усети вадичка пот по гърба, сякаш чу истеричните им викове. Докато катереше изхода на 55-th street, беше плувнал целия. Започна да се успокоява чак когато направи десен на Ashlans Avenue. Като видя табелата на Starbucks Coffee, бързо сви към паркинга. Имаше нужда от едно силно кафе, а и от нещо повече. На паркинга отвори багажника и изтърси такъмите от рибарския си сак. Прибра доларите в него и усети, че започва да се отпуска. Но за малко. Защото си спомни онзи филм, в който от една кола, преследвана от полицията, изхвърлиха един сак, който падна от моста в един пикап. Беше фрашкан с долари. Късметлиите се оказаха младо семейство, което започна бързо да намества парите. Но бяха открити от ганстерите и докато ги събраха отново, си изпатиха здраво... Пак го побиха тръпки. Реши да не казва нищо на Марчето. Ще прецени докога. Няма да пипат парите известно време. От това решение му олекна. Но филмът остана да се върти в главата му. И добре, защото се сети, че в него бяха открили онова семейство по колата... Това го накара да скочи. Глътна на крак кафето си и излизайки, набра номера на сърбина Дарко - дилър от автокъща “ КАР 2000”.
... Два часа по-късно Перо седеше зад волана на едно сребристо Мурано. Дилът беше добър. Направиха замяна с минимално доплащане. “Хайде, копеленца, духайте супата - каза си той и изправи средния си пръст - слушайте си тъпия рап с боклука в колата”.
...
Големият лайнер, гордоста на тихоокеанския туризъм в Америка, корабът “Карнавал“ кротко пореше вълните на океана. На последната палуба на кораба беше оживено, чуваше се лека хавайска музика. По двойната редица от шезлонги около големия басейн имаше десетки мъже и жени, подложили тела на топлите слънчеви лъчи. Беше приятен, топъл следобяд. На плажната палуба се чуваха весели мъжки и женски гласове, закачлив смях. По тревисто зеления килим демонстрираха оскъдни бански и тела красиви мъже и жени. На украсения с гирлянди дансинг влюбени двойки танцуваха.


продължава в следващия брой