ГравюриОбичам неочакваният дъжд,отронен от въздишката на лято. Почукне плахо. Плисне изведнъж, докато търся пръски по стъклото. * Красиво е, когато се смрачи, току в цвета на изкласило пладне. И бурята а-ха да се сниши - напусне, доловила, че е жадна... * Замирам пред внезапната дъга, извила гръб в небесната поляна. Докато питаш: в тази сухина отде се взе? И ето, че я няма. * Обичам изненадите във цвят. Да ме задъхат с бързина и хубост, Гравюри в кръговратния живот. Без тях мигът ни и петак не струва. |
През седемте чудеса...Лавина от пропуснати недели -отложено във времето пътуване. От зноя на Едемските предели - до нощите жигосани с будуване. С дъха си ще разкъсаме на дрипи, завесата раздиплена от мрака. През седем чудеса със теб ще минем. Магията на осмо - ще ни чака. Ще пръсне семенца Семирамида - в света на двама пак ще се повтори. Ще тънем в блаженството на килима на цветове - от рая лъх набрали... |
|
|
|
Такива смеПонякога сме гневните Балканци.Във друг момент, преливаме от милост. Завиждаме си, режем си “квитанции”. След само миг - сме обич и закрила. Понякога се целим с кални думи. След тежката атака сме унили. Разкайваме се. Жарко е в главата. Готови сме да изречем: прости ми. Понякога кипим до невъзможност. И ето ни - смълчани в блага кротост. Единствени сме и в това, че можем... с приятеля на гръб, да минем пропаст... |
На пръстиПристъпвам в дълбините на нощтаНавътре. По-навътре.И притихвам. Спасително е в нейните недра. В дълбокото е леко да се диша. Небето, неразчетен светлопис, опитва свойта тайна да ми каже. Кръстосани във стъклената вис звездите трепкат. Истини се раждат под звуците на акапелен хор, от рукналата в тъмното наслада... Прибирам се на пръсти в своя дом... Магията отвън - пренасям цяла... |
Светлата точка на надеждатаУдави се земята. До цветец.А време стана - трябва да се сее. Годината се ниже по конец и нуждата отново гладно зее. Във сивото небе забол очи, отчаяно потънал в кал до гуша, стопанинът се моли: Боже, спри, прогизнахме в беда, като при суша! Къде ногата стъпи - все мокреж. Задъхва се земята от тревога. За посев време. За бразда. Лемеж. В мъгла от дъжд се губи даже слога. Отпуснал тежко, възлести ръце, обгръща ширината със надежда. Провиснало от влагата небе, през светла точка взе да се отцежда... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














