Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Разказ, Чикаго


продължение от миналия брой

В басейна голяма група шумно използваше повод за празнуване. Надигаха чаши с шампанско, а в кръга, който бяха оформили, плуваше гумена поставка с лед, от която стърчаха няколко бутилки от пенливата течност. Две дългокраки шоколадови момичета мързеливо плуваха по гръб. Едрите им хубави гърди съблазнително се поклащаха при бавните движения на ръцете им и събираха погледите на мъжката половина под тентата на палубния бар. Те надигаха коктейли с разноцветни чадърчета и подлагаха голите си гърбове на хладния полъх от океана. Огромните перки на мощния вентилатор над бар плота не успяваха да изгонят горещия въздух, но пък закачливо разрошваха дългите коси на филипинката зад бара, допълвайки и без това напращялия и сексапил. Тя щедро раздаваше усмивки, въртеше шейкъра с финес и поднасяше екзотичните си коктейли. Изтегнат на високия тръстиков стол, Перо разпускаше след снощния як купон. В големия, невероятно красив ресторант, капитанът представи корабния персонал. След това вечерта продължи в горещи танци с музиката на корабния оркестър и певицата. Настроението беше заразявашо. На дансинга и в целия ресторант имаше веселие без граници. Това беше само началото на десет дневния им тур в океана.
... Сега Перо пиеше вече третата си “Синя лагуна”. След снощния луд купон той установи, че твърдите напитки не са за предпочитане на кораба. Ако искаш да си свежарка, трябва да си кандилкаш коктейлчета, шампанско, бяло вино и други леки питиета. Здравото пиене е за сушата...
... Двамата с Марчето вече втори ден бяха на кораба. Преди два дни огромният презокеански красавец “Карнавал” отлепи десния си борд от пристана на Маями и бавно навлезе в зелените води на Тихия океан. Беше края на юни. Предстоеше им вълнуващ тур до Бахамските острови. Само две седмици след като Перо придоби магистралното богатство, не издържа и каза на Марчето. Стана му жал за нея, тя спря да прави сметки и планове за мечтаната екскурзия. Беше стигнала до заключението, че шест бона на този етап са много пари за тях. Дори започна да отбягва плевенчаните Янко и Пепа. Те не пропускаха да споменат всеки път колко хубаво са си изкарали по време на тихоокеанската ваканция.
- Какво става, няма ли да ходим на Бахамите - изтърси една вечер Перо по време на вечеря.
- Намери шест бона и тръгваме - отвърна му небрежно Марчето - следващият круиз е на двайсет и осми. Дори е с престой в Насао. Специално за карнавалните шествия на острова.
- Уау... това ще е много яка екскурзия. Ако отидем, Пепа и Янко ще се сбъркат - каза Перо и хвърли едно око към Марчето.
- Да де, ако отидем - наблегна му тя - за съжаление, съществува това... АКО.
Перо стана и я прегърна. Целуна я по косата и излезе от хола. Върна се с рибарския сак и го хвърли на дивана.
- За какво го донесе този сак - гледаше го учудено Марчето - махни го от тук, ще умирише на риба дивана.
- Скъпа, хванах златната рибка, тя ме помоли да я пусна и аз си поисках да ми изпълни едно желание. - каза Перо, стараейки се да не я гледа .
- Така ли... и ти сигурно си пожела корабът да мине покрай нас и да ни вземе. Затова ли си приготви сака с такъмите - гледаше го с насмешка Марчето - милият ми Перко.
- Не бе, поисках и пари. Тя попита колко и аз и хвърлих сака. Казах и...”Напълни го”.
- И тя го напълни... - подпряла брадичката си с ръка, Марчето беше готова да се разсмее на глас.
- Да бе..., отвори го и ще видиш - посочи той с кимване към сака.
След кратко колебание любопитството на Марчето надделя и тя реши да види каква е шегата на Перо. Половин час по-късно вече знаеше всичко и без колебание прие да влезе във владение на парите.
...
... Над океана неусетно притъмня. Слънчевите лъчи тихомълком се потопиха във водата. Красив залез огря хоризонта. Светлините на кораба се запалиха и заляха палубите в цветове. На плажната палуба стана хладно. Пасажерите се раздвижиха. Някои отиваха да почиват, други се подготвяха за нощни веселия.
Перо допи коктейла си и се протегна. Неусетно беше изкарал почти три часа в удобния тръстиков стол. Трите “Сини лагуни” му се отразиха много добре след снощното марково уиски. Чувстваше се бодър. Идеално, защото Марчето искаше да ходят тази вечер на дискотека. Тя предпочиташе нощния живот на кораба. Докато той се вместваше и в двата.
Гледайки се в огледалото на асансьора, Перо забеляза, че бе успял за тези два дни да направи вече тен. Лицето му беше потъмняло като на филипинката.
“Мамка му, така си живеят наркобосовете - избиха го мисли - не е лошо. Разбира се, за сметка на онези зарибени нещастници, които жертваха живота си понякога, за да съберат за поредната доза бял прашец...”
В просторната каюта беше хладно, тихо и навсякъде се усещаше парфюма на Марчето. От леко открехнатата врата на банята се чуваше водата от душа. Перо се изтегна на леглото и подложи ръце под главата. Заслушан в тихия шум на водата, той притвори очи... ”По дяволите, какви ли ще бъдат моите следващи видения” - минаха поредните мисли през главата му.