За Живота!Носете си новите дрехи, защото... -се чува оттук, пропълзява оттам. Страхът долетява по-бърз и от вятър. Животът обаче, го смита със вой... Посрещаме изгреви. Вдъхваме залези. Обичаме. Мразим. Вървим със замах. А новите дрехи ли? Те остаряват. И всяко съмнение вече е прах. Живейте и радвайте всяка минута! Не питайте - кой? И защо? Докога? Да вдигнем - наздраве, с най-жадната глътка - за Него, Животът ни - Тук и Сега! |
Прошепнато по изгревСъс сигурност била е не една...И неведнъж си вдъхвал нежно рамо. Със сигурност, след нея утринта била е с белег от неясна рана... Потъвал си във вечери с привкус на самота и блудкава утайка. Следи напряко и следи надлъж, под облак от Диор... Но все за малко. Дарявал си навярно не една със мъжките си ласки и надежди. Не искам като тях да съм следа. Да бъда искам... твоята последна... |
|
|
|
Граници в безграничното пространствоА иначе е точен със обяда -за всеки има сандвич със месо. Минутите са трийсет, но пресядат. Стоглава болка сдъвква и глада... И после пак е адът с колелото. О, не за спорт. Реколтата берат. Навързани на прът. Освен ръцете. До кръв гори натъртената гръд. Измислил го е дяволът му с дявол. По пет човека, вързани с каиш. Нозете са изтръпнало-свободни... След часове си вече полужив. Мъжете са от бедната Европа. Отпуска им един почивен ден. Бараката е в края на полето. За всеки има нар със дунапрен. |
Капризна лунаВакханка е луната. До откат.Избра си тази нощ да бъде чудо. Воали сменя. Кичи се с брокат. Прикрила се, докосне леко струни. Отива й кокетство в бледина. Нощта отстъпва щедро свойта сцена. И тя използва сцената така, че всичките звезди да са след нея... Ах, ето я - сега е с домино. Потегля плавно. Този път със шал е. Надменно ни подхвърля по око. И третите петли не я смущават... |
Разсъмване по розоберНад долината нежно утрени.Небето е със цвят на перуника. Каручка нейде из съня бразди. Земята трепва. Топло се повдига. Ревнив воал от утринна мъгла, забулил цветовете, се снишава. Обвива всеки корен до пръстта. На изток хоризонтът избелява. А после става зрял и зачервен. Наметнал се с мъгла, сънят си тръгва. Затишие до онзи миг-предел, след който всичко плавно се изтръгва: изящните розетки на цвета, уханието търсещо безмера, разбудата на сънната земя... ...в един напъпил миг от розобера. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














