Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Авторът за себе си и театъра

Пиесата “Баджанаци в Америка” е една ранна творба от моя емигрантски живот. Написах я спонтанно, завладян от театралната атмосфера, която създадохме няколко българи, влюбени в магията на театъра.
На малката сцена в Българския православен храм “Св. Иван Рилски - Чудотворец” замириса на театър. Нарекохме го Театър “Апостоли” - Чикаго. Под ръководството на Цвета Дончева - режисьор от Бургаския театър, аз и още десетина нашенци с театрална тръпка в гърдите създадохме първите пиеси в първия български театър зад океана. Започна се с няколко постановки за деца, а по-късно изригна невероятният моноспектакъл “Греховната любов на Захари Зограф” от Павел Спасов. След това се родиха и пиесите “Черни очи за случайни срещи”, “На бяло сладко”, “Вечерта на Коледа”. Запомняща ще остане и драматизацията “Даваш ли, даваш балканджи Йово”, едно чудесно изпълнение на децата от Неделното българско училище към черквата. Изпълних и една моя мечта. Да поставя в Америка пиесата “Искам да живея”, една неостаряваща драма на драматурга и режисьора Васил Мирчовски, създадена по истински случай през седемдесетте години. Актуална и днес, пиесата грабна българския зрител зад океана. Изиграна и представена на много добро ниво, драмата просълзи зрителите... “Трябваше да дойда, за да разбера колко ми е липсвал българският театър”, възкликна след едно представление наша сънародничка. Знаехме, че е искрена, защото българинът е жаден за култура и я търси.
“Баджанаци в Америка” не успяхме да я поставим. Причини бол, както се казва, но това не значи, че сме се отказали. Защото театърът, ТОВА Е ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА.

Добри Карабонев
23 май, 2003 г.
Чикаго - САЩ

ПИЕСА
Първо действие

Отворена завеса. Сцената представлява стая, очевидно - хол от добре обзаведен апартамент. Чува се пристигането на възбудени и развеселени хора. В хола се появяват един след друг домакинята Карамфила с малък сак в ръка, нейната сестра Мимоза с два големи сака, съпругът и Сотир с два тежки куфара и баджанакът Стефан -съпруг на Карамфила, също с два куфара.
КАРАМФИЛА - Заповядайте. Муци, багажът направо в стаята.
СТЕФАН - Абе баджанак, с какво си ги напълнил тези куфари. Вие май сте изнесли цялата къща.
СОТИР - На този въпрос може да ти отговори само жената. Ако питаш мен, добре, че има ограничение.
(изнасят багажа зад завесата и един по един се връщат на сцена...)
КАРАМФИЛА - Хайде сега добре сте ми дошли. Сядайте и се чувствайте като у дома. Знам, че сте изморени... боже, сестра ми, не мога да повярвам, че вече сте тук. (прегръща сестра си)
СОТИР - Ей, балдъзе, като ще прегръщаш давай на ред.
КАРАМФИЛА - Ела бе, ела да те усетя, че не мога да повярвам. Толкова ви мислихме... толкова се притеснявахме, а ето на, вече сте в Америка. Ама да ви кажа, променили сте се, не сте като на снимките. Миме, ти ми се виждаш понапълняла... А Сотир е направо баровец с този костюм... Ама аз май не съм те виждала с костюм, бе.


На снимката: Архивите са живи. Добри Карабонев в ролята на Маргариди от пиесата “Криворазбраната цивилизация”.