Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 2

продължение от миналия брой

МИМОЗА - То той не се е виждал, та ти. Лятос по потник, зиме с ватенката. Това си му беше костюма. С тая фадрома какво друго да облича ма, како... Ама се издокара. “Не трябва да излагам баджанака в Америка”, казва. 45 лева даде.
СТЕФАН - Баджо, костюми да искаш и да има къде да ги носиш. Още утре имаш от мен един хубав модел, сам искам да си го избереш, да ти е по мярка.
СОТИР - Благодаря ти, баджо. Ей за туй те уважавам аз. Добра душа си ти. (прегръщат се) Ех... Америка... истина ли е или сънувам. (отива до прозореца) Абе, баджанак, много високо ми се вижда от тук, направо страх ме хваща като гледам.
СТЕФАН - Ами 22-ри етаж е, баджо. Утре през деня ще видите каква красива гледка се открива от тук. Балдъзата ти го избра този апартамент. И мисля, че изборът и е добър.
КАРАМФИЛА - Ама я сядайте до масата, има време, утре гледайте колкото искате. То сега само светлини, но ако станете рано ви очаква чудна гледка. Ще видите как слънцето излиза от езерото. Фантастично е. Когато го видях за първи път, онемях... Казвайте сега гладни ли сте.
СОТИР - Балдъзе, не ми говори за ядене. В самолета един с една количка го намразих, минат не минат 15-тина минути и той помъкне количката с ядене и с пиене. Абе то няма нищо лошо, ама нали пусто не се седи на едно място. Сакледисах се бе, баджо... Ама пък сестра ти, Карамфило, се отспа.
КАРАМФИЛА - Сотире... тук искам да уточня нещо. Откакто сме в Америка със Стеф, ми казват Кери. Така ме наричат всички и ще ми е приятно, ако и вие свикнете с тези обръщения.
СОТИР - Кери, Стеф... няма проблем, както кажеш, балдъзе...Окей, нали така казват американците. А сега, имам едно предложение... ти ще направиш една салатка, а пък аз ще отскоча до багажа. Миме, къде е най-важния куфар?
МИМИ - В другата стая е целият ни багаж. И внимавай като ровиш... Сестра ми, да ти помогна нещо?
КЕРИ - Ти седни и почивай. Аз ще приготвя набързо нещо да се чукнем за добре дошли, пък да лягаме ние с теб. А те мъжете, ако искат, нека си бъбрят.
СТЕФ - Наистина имате нужда от почивка. Пък за приказки има време. Много имате да ни разказвате как е там в България. Ще станат вече шест години, откакто не сме си ходили. Миналата година бяхме намислили с Кери да отидем за две седмици, но като ни съобщихте за зелената карта, решихме да променим плановете си. Отскочихме до Хаваите и си оставихме малко отпуск. Може пък да отидем някъде заедно... А специално мен родината не ме влече вече. Откакто почина и майка ми, аз вече си нямам никой там, приятелите и те със свойте грижи, до преди три, четири години поддържахме връзка и интерес, но постепенно всичко избледня. А тук животът те увлича и тече с невероятна бързина. Впрочем сами ще се уверите след някоя и друга година.
МИМИ - Ох, не знам, Стефчо, извинявай Стеф... нещо ме е стегнало тук от вътре и не знам от страх ли е, от радост ли е. Да ти кажа, до последно не бяхме сигурни дали да тръгваме или не. Ей така... и билети бяхме взели, и пак ... той пита мене, аз питам него. Много трудно ни беше. А комшии и приятели от страни само акъл дават... но ей го на, вече сме в Америка...
(глас от вън) - Мими, ела тук, не намирам голямата бутилка. Само да имаш късмет да си я забравила...
МИМИ - Чакай, идвам, не рови повече. (към Стеф) Извинявай, трябва да отида, че ще разбърка всичко.
(от вън) ...Божичко, защо си извадил всичко навън? Защо не ме извика, като не ги намираш... Погледни, всичко си измачкал. Ето я тук в ръкава на якето, нали така се разбрахме...
(влиза Сотир, прегърнал четири пластмасови бутилки)
СОТИР - Айде, баджо... духът на България пристига. (подрежда бутилките на масата) Тази е от миналата година, 52 градуса, огън и жупел. А това е от тази година, 48 - 50 градуса, малко слабичка излезе, ама то и слънце нямаше, та гроздето не бе много сладко. Пък знаеш аз захар не слагам. Сам ще се увериш. А тази е от комшията Пацо, сещаш ли се, малко заеква. Носи, казва, тази бутилка на Стефчо, да си спомни за мен и за бурните ученически години. Голям симпатяга е. Често ни се случва да водим бутилкови дискусии с него... А това е Бургаска мускатова, от семейство Манолови от Черноморец. Трябва да си ги спомняш, все у тях отсядахме на морето. Поздравяват ви. Ех ... морето, дали ще ни липсва, баджо? Отидохме тази година за последно, да си вземем довиждане и с него. Добре изкарахме, добре както винаги ни посрещнаха Манолови... но на края лошо баджанак...
СТЕФ - (разтревожен) Защо, какво се е случило...?
СОТИР - Ами такова, взехме си довиждане с морето, но с Москвича не можахме...
СТЕФ - Как така, не те разбирам?
СОТИР - Замина, баджо, в неизвестна посока. Барабар с въдиците и кюспето.

продължава в следващия брой