ЕликсирИ как успя така да украси?Посреща ни уют разпръснат стилно. На земен фон е ръснала бои. Различни. Но зеленото - обилно. Опитала да стъкми всеки кът. Ах, времето не стигнало за всичко - прекършени дървета с мъртва плът... Подават се и купчини от съчки. И с тях е интересно. Няма спор. Естественото никога не губи. Тъмнеещият дънер пак е дом, но не за птици, а за мъх и гъби. Дърво-близнак останало само. На мястото на скършеното - гледай, оформено е сякаш със длето - коритце за душици ожаднели. Разпускайте - поднася ни мига... Опитайте от нежното-зелено... В Природата със еликсир в ръка, отпиваме, забравили за времето. |
Ръцете ниВ ръцете ни е - в тях тупти Животът.Очаква милостта да го спасим. Във дланите ни - птица е доброто. Тях сбираме молитва щом шептим. Човешки длани преобръщат угар и сръчно те наесен сбират плод. Ръцете ни разпръскват багри в губер. За жалост, се опират и в приклад. Ръка грижовно ляга на челото, над плувнали в страдание очи. Ръка издигна кръста над Голгота. И точно тя във хълма го заби... |
|
|
|
И още нещоГласа ти чувам. Съмва се, любов.Ще чакам на уреченото място... Облякла съм любимия ти цвят. Морето следвам... Утрото е ясно. Навярно ще разтвориш пак ръце, като дете във тях да се изгубя. Немирния ми кичур ще допреш. И миглите ти нежно ще целуна. Нали познаваш тази странност в мен - да ти докосвам миглите със устни? Като колибри във разлистен ден с нектар от цветове ще те поръся. Недей издава малкия ни рай. Дори и на приятели не казвай. Не ти ли липсвах тези дни? Признай. А, аз ще ти прошепна нещо важно: че си изпълнил целия ми свят. Че твоят дъх във моя се оттича. Усещам, че без теб денят е ад. И още нещо: страшно те обичам! |
ТабелкаА нима между нас има някой? -се провикна към мен от брега. От приличие спрях и почаках. Той реши да си сложи крила... Доста тромаво хвъркаше ниско. Кацне рязко. Политне в гавот... Ту е весел, ту страшно умислен. Ту крещи: ах, живот със живот... А крилете - съшити с губерка, заприличват на смъкнат чорап... Окачих на вратата табелка: Беше празно. И пак е така. |
Жената в “бяло”...Радостта й се лута между ъглова мебел в дома йи звъна на трамвай, полетял на завоя със вик. Със акриликов губер, е прикрила петна по дивана. Много гордо поглежда, от чужбина закупен аплик. Сутрин, в нейния свят, огледалото първо е в строя. Избирателно гледа - ту оттук, ту оттам... Без права да показва лицето на истина гола, вижда само момиче без възраст. И е всичко - дотам. От аптека избира крем-боята със марка на “Браво”. После в цвят махагон вее редки косици навред. В гардероба-трикрилник е провесила бяло до бяло. На промоция взето. Или втора ръка (под секрет). С маниер пие чай (според нея е жест на приличие). Не пропуска възможност да разголи бедро. А е просто гротескно, застаряло и сиво момиче. И не вярва, че движи... с залеза под ръка. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














