Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 3

продължение от миналия брой

Щяхме сутринта рано да ходим на риба, ама ядец. Двайсет годишен Москвич. Още си блъскам главата. Възможно ли е това... Да ми откраднат старата баракуда. Ами те и гумите и бяха на десетина години.
(влиза КЕРИ с поднос в ръка)
КЕРИ - Ето и една бърза салатка. Малко мезенце. Сега ще донеса и безалкохолното, и напитките и сядаме.
СТЕФ - Муци, откраднали им МОСКВИЧА, представяш ли си?
КЕРИ - Какво... не... не е възможно. Та той беше такава реликва. Боже, ще се скъсам от смях. Муци, спомняш ли си, бяхме го взели една събота да ходим до кумовете. Не знам дали сме ви разказвали, но имам отвратителен спомен с него тогава... Само да донеса напитките и ще ви разправя. (излиза, кършейки весело снага - подчертавайки възбудата си от присъствието на най-близките си)
СОТИР - Не знам какви спомени има балдъзата, но аз със сигурност няма да забравя първи септември... Представяш ли си, баджанак, как се носят четири куфара и една газова бутилка. Добре, че бутилката не беше в Москвича. Трябваше след това да я плащам на Пацо. А куфарите ако не ни трябваха, щях да ги запефуча още в Черноморец. А и мойта педагожка вече беше изчислила колко ще ни струват нови.
(влиза Кери с табла чаши, бутилка кока кола и галон уиски и други напитки)
КЕРИ - Хайде сега да се чукнем за добре дошли. Муци, налей, ако обичаш. Казвайте кой какво ще пие... уиски, бърбан, бакарди. За мен малко уиски с лед. Миме, къде си?
(отвън гласът на Мими) Идвам, само за минутка.
СОТИР - (вдигнал галона и го разглежда) Балдъзе, това всичкото уиски ли е... какви са тези количества, какви са тези марки?
КЕРИ - О...о... обикновено уиски... Муци, вземи утре нещо по-квалитетно.
(влиза Мими) Извинявайте... Сестра ми, Сотир беше наизвадил багажа... та това сме го донесли за вас... (подава и няколко сувенира) нали не може с празни ръце.
КЕРИ - Благодаря, ще си го сложим в българския кът, спомен от България и вас. (прегръща сестра си развълнувано)... Хайде, имате ли си всички питие в чашите?
СОТИР - Баджанак, абе... ако нямаш нищо напротив, да взема да си сипя едно американско питие... пък ти пийни ракийка.
СТЕФ - То баджо, да си призная, съм отвикнал отдавна да я пия ... ако не възразяваш да я оставим за някой друг ден.
СОТИР - Никакви възражения, баджо. Чакай само да затегна капачките, че да не даде фира... и балдъзето може да я прибере. Нека отлежи, ще и дойде времето. (затяга капачките и подрежда бутилките пред Кери) Ха сега, сипи първо от това да го пробваме.
(посочва галона и Стеф налива в двете чаши)
СТЕФ - Мими, какво да ти налея... грант, бърбан, бакарди...
МИМИ - Ох... знам ли и аз... сигурно уиски, ама с повече лед.
СТЕФ - (налива и вдига наздравица) За добре дошли на американска земя.
КЕРИ - И дано по-бързо се адаптирате тук. (всички отпиват)
СОТИР - Ух, бре... бива си го това уиски. Май на градус е колкото мойта ракийка, ама вкусът му друг, бе. (с притворени очи се наслаждава на аромата, излизащ от чашата му) Абе, баджанак, нали уискито регулираше кръвното?
СТЕФ - Казват, че помагало на сърцето, но как и в какво количество не съм се интересувал.
МИМИ - Четох в едно списание, че по една капачка на ден уиски било полезно.
СОТИР - (учуден поглед към Мими) Сигурно си го чела в “Списание за жената“. Първо, както виждаш, капачките са различни и може да объркаш дозата. И второ, като си помисля колко капачки съм пропуснал в България, значи съм много зле. (нежно допива чашата си, въздъхвайки блажено)
Така че, баджанак, сипи няколко ”капачки”.
СТЕФ - Баджо, заповядай, сипи си, колкото ти е сладко. Аз обикновено вечерно време избягвам да пия, но сега за добре дошли ще си позволя още малко.
КЕРИ - Муци, моля те, не прекалявай, знаеш, че ти пречи на работата... А утре имате научен съвет. Ох, откакто го направиха завеждащ катедра в института, се съсипва от работа. Понякога работи по 16 часа. Прибира се толкова съсипан, че вече го съжалявам. Милият ми, просто не можа да им откаже. (погалва го по главата)
МИМИ - Како, ти още ли си фризьорка в Таун - Таун?
КЕРИ - Даун - Таун, сестра ми. И не съм фризьорка, ами педикюристка.
СОТИР - (сипвайки си в чашата) Мимче... Мимче, как можа да объркаш на балдъзата Кери професията.
МИМИ - Ами ти като ми писа, че работиш в дамски салон и аз веднага си въобразих, че си фризьорка.

продължава в следващия брой