Китено виноТя знае - той ще е, и никой друг.Но пак душата неспокойно пърха. Веднъж да чуе бащиното - Да... Усмихва се и на дърво почуква... Наготвени са десет ястия. Миндерите застлани със наметки. Не питай за Гергана - как е тя, сърцето й е още птиче в клетка... А хубостта й мъртъв ще сживи - икона съща. И душа от злато. Пристигат, дъще, майка й шепти. Готова ли си? Чукат на вратата Пристъпват любопитните свахи. Прекрачват прага и мъжете тежко. По бъклицата листи от асми, А китката - привързана със прежда. Изрони се и бащиното Да. А младите - щастливи до небето. Със смях се пълни, та ехти деня - накитен и със слънце, и със цвете. |
Там вече е зловещо...Изпитвам страх. Там вече е зловещо.Не вярвам, че е имало дъга... Плющи тъга, излива се лудешки. Неприютена, броди тишина. Смразяващо е. Пещера. И стъпки. На интервали. И лъхти на звяр. Каква любов? - се питам много пъти. Оказах се на лодка, без лодкар... Редуват се отчетливите капки, Оттичат се по слузните стени. А моето “обичам те” се мята в бърлогата, с избодени очи. |
|
|
|
Мъжът от ъгълаИзпрашен мъж от дни е все на ъгъла.Пристига сутрин и седи до тъмно. Върви към залез, лекичко прегърбен. Очите, ах, очите му са чудни! Най-важното пропуснах - със китара е. С вселена от Любов. И сак със дрехи. О, не, не проси. Даже и раздава. Стареещ прашен рицар, без доспехи. Той пее за любов от дни на ъгъла. За малко да забравя - носи ваза. Към всяка спряла, се обръща с - хубава и после й дарява цвят и празник. Не буди жал, най-малко съжаление, защото е любов мъжът със рими. Събрал във сак живота си и времето... Вселена обич, само нея има. |
Свали ръцеНе влизай във света ми с кални стъпки. Залостен е за злоба и за смут. Животът, знам, е низ от много кръпки, пред прага ми, обаче, с кал - дотук. Наричай ме милиони пъти - странна. Затворено е. Няма и звънец. Това, което цял живот съграждам, не е достъпно... с кално да опреш. |
... Отново светлинаИ изведнъж - животът се смълча, с космата гръд от бурята притиснат. Щурци, треви, гласчета, светлина, във клоните се свиха и провиснаха. Внезапен буревестник литна с плач, намерил във предбурята пролука. Викът проряза лепкавия здрач. Загърчи се тъмницата на сухо. Дотича вятър, прах във шепи свил, уцели с тях стихията в окото. Тя заскимтя. От болка се сниши. Две шепи прах, две шепи са... а ето... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














