Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 4

продължение от миналия брой

Ами аз с мойта учителска професия как ще се реализирам?
КЕРИ - Не се притеснявай. Тук всеки работи, това което не му е работа. Ние със Стеф сме поразпитали тук там и за двамата. Ти може би ще гледаш някое дете или пък може да работиш “клининг”.
СОТИР - Клининг ли, че тя от медицина не разбира нищо.
КЕРИ - Това е почистване, Сотире. Чистят се къщи, офиси. Доста българи работят. Разбира се, това ще е на първо време, пък после ще помислим нещо друго. Важното е да научиш езика малко, пък ще видим. Ти нали учи английски в училище. Мисля, че имаш основата и това ще ти е от полза, ще видиш.
СОТИР - Баджо, балдъзата уреди сестра си, ами мен как ме виждате?
СТЕФ - Мисля, че ще почнеш и ти клининг на първо време. Говорил съм със съпругата на човек, които работи тук в известен магазин. Той е супервайзер в Маршал фийлдс” и казал, че ще те уреди да започнеш. Ще работиш нощно време, защото тогава се извършва почистването на магазина. Магазинът е луксозен и надявам се, че няма да е тежка работата. Само трябва да свикнеш с нощния труд.
СОТИР - Няма проблем, баджо. А ти му кажи на този “Супер”, как го нарече там - че му изпращаш един Суперклининг. Кога мога да почна и колко пари ще дава този Супер?
СТЕФ - Е, не бързай толкоз. Отпочинете една - две седмици, разгледайте Чикаго и постепенно ще задвижим нещата. Първо да започнете работа, пък после ще потърсим и някоя по-евтина квартирка. А заплащането, мисля, че ще започнете с 5.50 - 6 долара.
СОТИР - На ден ли бе, баджо?
СТЕФ - Не, на час, разбира се. На седмица около 180 - 200 долара.
СОТИР - (ухилен, потрива ръце) Е, това си е пара вече. Мимче... Америка...  200 долара аз, 200 долара ти... 400 долара на седмица. Ох, майка, ще се видим в пари и ние най-после.
КЕРИ - Е, това не са много пари, но като начало ще ви стигат.
СОТИР - Ей, балдъзе, много -малко, пари са. Не знаеш какво значи да работиш без пари. Това, което е в момента в България, и в Африка го няма... Абе, щом стигнаха до моя Москвич да крадат...
КЕРИ - А, каза за москвича, та да ви разкажа защо го намразих... Нали ви казах, че бяхме тръгнали към кумовете с него. Точно потегляме от светофара в центъра и той взе, че угасна. Спря. Не ще да запали и това си е. Слизаме със Стеф и решаваме да го изблъскаме от кръстовката. Той бута на вратата и управлява, а пък аз отзад на багажника. И понеже светна зелено, Стеф казва: Напъни да го засилим, може и да запали. А аз по чехли и с късата пола, знаеш я, сестра ми, дето много си я харесвах... Като съм се запънала отзад и тъкмо да се засилим, не знам какво стана, по-голяма крачка ли направих, що ли... нещо изпращя и усетих, че полата ми се разпра отзад по шева. Разтворих се като калинка... И сигурно съм била страшна гледка, защото от кафето на тротоара такъв смях се разнесе, че ми идваше да потъна в земята.
СТЕФ - Много важно. Видяли ти бикините.
СОТИР - (поучително хитро) И каква е поуката от цялата история?



продължава в следващия брой