По здрачА здрачината, гребнала подквасот нощите - плътнее, става гъста... Звънците на прииждащи стада, със медовина тъмното наръсват. Разнася се гласът на свят покой - над дворове, над хълма, над реката... Дойде часът на онзи водопой, от който става сито на душата... Изтънко дим се точи над къщя. Подрънкват менци. Пълнят се нощвите. И някъде в онази далнина гласът на сова пак тревожно пита. Над покривите бяга сънен лай. Отшитата звездица пада плавно... Дъхти на сън, на билки, на омай. Щурците пак подхващат снощен празник. |
Светулка в петолиниетоДалече си, но не и безпощадно...Долавям те по химна на възторга. Докосваме се с тебе не от жажда, дълбокото се моли... Иска своето. Ще пея тихи песни, не кантати - като синигер, люшнал се на клонка. По думите ще пращам обичта си. И само аз и Бог, ще знаем кой си. Попивам твойте звуци от росата когато слънцето света облича. Заглеждай се, до теб ще съм понякога - светулка в петолинието свита... |
|
|
|
В една неделна вечерСкучаещ вятър развъртя метлапо сънните неделно-бели улици. Във този час градът е опустял - разпуска, преосмисля, дъвче, люби се. Намигват синеоко със екран, прозорци тук-таме в плътта на здрача. Момиче късополо и момче, с четириног любимец бързо крачат. А прелезът очаква своя влак. Той винаги навреме преминава. Самотна бариера. Пътен знак. Една неделна вечер в град без гара. |
През прозореца на детството...Играех само в светлото на двора.Боях се да пристъпя в мрачините. Останаха така и неотворени. В дълбокото на спомена ми скитат. Захласвах се по нежните съцветия - възторжено отпивах всички багри. Преливаха потоците с небета. И всеки път, поне едно открадвах... Страхувах се от мрака на усоите. Пред спомена за тях, до днес потръпвам. А онзи дом от детството - животът, е покосил в безмилостната жътва. |
СамаПодтискамшумния звънтеж на мислите. Сега съм в тихото, разстлано из тревите... Във ниското, по-ниското, където пулсира кроткият живот и светостта е в песен на щурец, в невинен танц на жълта пеперуда. И по въздишката на коренче се вдигам към меката повърхност на прерийния океан... Замирам от възторг между ръждивите му приливни вълни и портокаловия залез. Сама. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














