Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 5

продължение от миналия брой

КЕРИ - Абе, не знам каква е поуката, но на другия ден ме среща Иван Тонев, онзи зализан зевзек ,знаеш го, Стеф - та той ми казва, че съм била много секси на кръстовката и че всички розови бикини били изкупени от търговската мрежа.
СОТИР - Ще ги изkупят я. При този невероятен рекламен клип, дето си им завъртяла. Трябвало е да си потърсиш правата.
КЕРИ - Абе такова шоу им направих, голяма излагация се получи. Много ме беше яд на твоя Москвич тогава. Дори се изпокарахме със Стеф. Аз ругая колата, а Стеф ми обяснява, че ако не съм спряла да бутам, щяла да запали. Дори ми направи забележка къде съм тръгнала по чехли. Де да знаех, че няма да се возя, а ще бутам Москвичи, и то по центъра.
СОТИР - Абе, добро си ми беше москвето, обичах си го. Макар че го взехме без желание. Десет години чакахме за жигули, все ред не ни идваше.
СТЕФ - Не се ядосвай, баджанак, тук ще имаш възможност да покараш хубава кола. Като начало някой по-стар модел, но бъди сигурен, че ще бъде по-добра от две Жигулита.
МИМИ - А скъпи ли са колите тук, искам да кажа на старо? То за нова не трябва да мислим.
КЕРИ - Не може да се каже. Но първо да си уредите жилище, да изкарате “лайсънси“- шофьорски книжки искам да кажа, да свикнете малко с обстановката. Все пак Америка е това... макар че ще се уверите колко бързо ще влезнете в ритъма на американеца.
СОТИР - Ей... Америка... Никога не съм си и помислял, че може да стъпи кракът ми тук. Дивият капитализъм, от който толкова се страхувахме. Какво ли не пишеха тогава нашите вестници. Скоро си спомних, че пишеше в един вестник, как американецът ще заболее от рак на дихателните пътища, поради многото автомобили в градовете... И като гледам тук тичащите по тротоарите, си мисля дали това не са духовете на умрелите американци. Ама изглежда доста ще са умрели, щото много тичащи има. (общ смях )
СТЕФ - (през смях) Ех... баджанак, не те е напуснало чувството за хумор.
МИМИ - Американецът се е отървал, но българинът наистина го чака тази участ. Нямaте си представа какво е в градовете сега. А особено в София. Смог от бензинови и газови изпарения. А колите са навсякъде. В градинките, по тротоарите. А това правилник за движение... забрави.
СОТИР - Баджо, не знам колко е див капитализмът, тепърва ще го разберем. Но в момента в родината цари дива демокрация и пред всеки виси въпросът за оцеляване. Тези, които успяха да излязат от страната, ще живнат. Ама останалите...! Ех... БЪЛГАРИЙО!... Абе колко е часът сега там?
СТЕФ - (поглежда си часовника) Ами гледаш колко е часа тук, слагаш осем часа напред и смяташ... Там денят започва. Шест часа сутринта е.
КЕРИ - Ей, десет часа. Сестра ми, ела да ти покажа стаята, където ще спите и ако искаш, ние с теб да лягаме, а пък мъжете да решават. Муци, не се заседявайте много, че утре ставаш рано. Има време, ще се наговорите. (Мими и Кери излизат прегърнати)
СОТИР -(налива уиски и на двамата) Наздраве, баджанак - (отпиват) ей, добро питие е това... Абе уиски лошо няма.
СТЕФ - Така ти се струва в момента, но по-натам сам ще се увериш, че ментето съществува и тук. Ще започнеш да се съобразяваш от къде купуваш. А така също и цените ще ти направят впечатление.
СОТИР - Да ти кажа, като тръгвахме насам се зарекох да пробвам всички видове уиски. А както разбирам, ще пробвам и ментето. Може, баджо. След като съм пил българско, ще трябва да пробвам и американско. Това също ще бъде част от привилегията ми тук. А мога да ти разкажа една случка с нашето менте... Значи, с още двама комшии сме заседнали и гледаме футбол по телевизията. Беше някакво дерби. С една дума се очакваше добър футбол. И затова решихме да сменим грозданката с нещо по-сериозно. И разбира се, с уиски. Минахме през пазара и се уредихме с един “Тийчърс”. Гледаме мача, чупим орехи и отпиваме на малки глътки. Кефим се като американци. Всички бяхме единодушни, че уискито си го бива. Все пак известна марка. Дори някой каза, че е добре, че взехме “Тийчърс”, защото другите били много остри, а пък това влизало като мехлем. Пиейки от мехлема изгледахме първото полувреме. В паузата започна преглед на новините. Излизам за малко и се връщам, и гледам двамата зяпнали в телевизора, ще им изскочат очите. Помислих - пак някое убийство и се залепих и аз до екрана. Какво мислиш, че дават?
СТЕФ - Предполагам, политически новини.
СОТИР - Не, баджо. По-лошо. Акция на полицията някъде в София, в някакъв цигански квартал. Заловили производители на алкохол и в момента една циганка правеше показно как се прави уиски... В един пластмасов леген със съмнителна чистота тя бъркаше спирт и вода... и накрая пусна буца асфалт за цвят.


продължава в следващия брой