НеповторимоВеднъж се среща истинска любов.И чистото приятелство е рядкост. Приятел ще те пренесе през брод. Любимият - ще стане мост над пропаст... С приятеля за всичко си кажи. Любимият те чува и без думи. Пред чаша чай със него се мълчи. Приятелят с утеха те лекува. В Приятелството не домува злост. Любимият до края ти е верен. Прегради няма в чистата любов. Приятелят ти дава, но не мери... Пропука ли под твоите нозе, посегне ли разломът да те грабне... Приятелят не ще те предаде. С любимия - ще полетите заедно. След бурята небето взема дъх. И щом под него още си изправен, красивата любов е онзи връх, до който и приятел е застанал... |
Небето е за птици...Завръщат се мъжете у дома.С войнишките си дрехи се завръщат. Уж не е като от война, а сълзите и радостта са същите. Ще вдигнат вечерта тържествен тост - и жадно - за Живота! - ще отпият. Очите ще преливат от любов, но в блясъка им и тъга ще има. Не, няма да е както бе преди. И сънищата ще са по-различни. Уж, раната отдавна не кърви, но все припарва, ей така - от нищо. При спомена за сринатия дом... И как над него затрептя зорница... Там той разбра. И тук разбра. Небето е едно. И е за птици. |
|
|
|
КъщатаИ някак си изглежда избеляло -градината, смокинята, зида... Поръсено със пътна прах, забрава. Един чаршаф провесен на тела. Домът наполовината завършен. Дали стопанинът е още жив? Или от дъжд на вятър идва някой - през летните и празничните дни? Една жена провлача бавни стъпки и сяда подкрепила гръб в зида. Морето е на няколко минутки, но много надалече е света... Мирише на изкърпената мрежа (преметната от някой в някой ден), на самота, линееща надежда, пресъхнало пране и на бадем. |
Сърни на водопойТе бяха три. Огледаха се плахо.Отпиха глътка. Вдигнаха главици. И трите бяха истинско изящество - три статуетки в разлива на дните... Заситили плашливо свойта жад, летяха със отскоци към зефира... Раздипляха онази свобода, която кара пулсът да замира. Три грациозно-плаващи тела - момент, за който цял живот си струва! За кратък миг с възторг видях това, което няма в никой, никой Лувър... |
МилостКакво не стори да й угоди -На всяка дума “майко” й хортува. Не рачи и до днеска да склони веднъж да се обърне с блага дума. Не й е кръв. Не й е дъщеря. Но ей така, с добро да я помилва. Нима е грешна, като е снаха? Все с укори и погледи я жилва. Не сгъва крак Гергана от зори. Подрежда. Готви. Двора попремита. А старата сподиря и сумти - защо го прави без да я попита. Не е желана. Знае го това. В гръдта й натежава жежка рана. Прекрачи прага с много доброта. Кое събуди пъкления дявол? Обича го и трябва да е тук! Във нея вече нов живот се листи... Един врабец във ниското кръжи. Последва го с очи и се прекръсти... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














