Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 6

продължение от миналия брой

След това започва бутилирането. На въпрос на журналистка какво уиски прави, отговорът беше ”Каквито шишета има, това се произвежда.” По един лев изкупували празните бутилки, но трудно се намирали, защото конкуренцията била голяма.
СТЕФ - (държейки се за главата) Върха, това само циганин може да го измисли. И няма ли натровени, заразени? Суровият спирт е много опасен. Засяга зрението, черния дроб.
СОТИР - Тази наука Манго Джери не го интересува. За него е важно да има далавера. А докато има балъци да купуват, ще има и производители... Имаше период, в който давах по две туби нафта за бутилка уиски, без значение каква марка... Но това бяха други времена. Наздраве, баджанак... вече сме в Америка и ще си пием уиски за здраве. Нали така каза жената, че уискито помагало здравословно.
СТЕФ - Наздраве. Ей, жилав народ сме това, българите. Като започнеш от турско робство, та до ден днешен. Все влачим орисията си. Ама май самарът започна да се износва. Като чета българските вестници, вече се усеща, че българинът се отърсва от задръжките и смело отправя поглед към Европа. Жалко само, че политиците не са ни читави. А на България от край време това и е слабото място.
СОТИР - (видимо трезвен, но вече си личи действието на алкохола) Правилно си схванал, баджанак. На българина вече му е все тая кой ще е на власт. Син, червен, бенбен - без значение. На народа му е безразлично кой ще управлява. Критерия е хладилникът... Празен ли е - няма живот. Ще ти кажа, баджо, не ме е срам от теб... до там я бяхме докарали вкъщи, че ловях с примки гълъби по тавана. Близо месец изкарахме, но накрая и те изчезнаха. Явно много гълъбари станахме. Едно време пари имаше, стока нямаше. С връзки в корекома. Сега кореком до кореком, ама пари йок. Всеки втори българин безработен.
СТЕФ - (с лека прозявка) Не се разстройвай, баджо. Да оставим миналото зад гърба ни и да се надяваме, че за България ще дойдат по-хубави дни.
СОТИР - Чул те господ, баджанак. Дано и родината я споходи късмет. Време е и ние да живнем. Ей го, нашето си е жив късмет. Късмет, че ударихме зелената карта, късмет, че и вие сте тук. Едно време казвахме: “Хубаво е да имаш вуйчо в Америка. Да ти кажа право, на мен и баджанак ми стига. Живи и здрави да сте, да ни покажете правилния път, пък натам сами ще се оправяме... (към явно задремващия Стеф)... Баджо, ти да беше си легнал, утре работа те чака.
СТЕФ - Ставам, баджо, че май задремвам. (става и се разкършва) Изглежда алкохолът ме приспа.
СОТИР - Лягай. А аз ще поседя още малко. Струва ми се, че сънувам... и затова се страхувам, че ако легна и ще разваля хубавия сън. Нямам търпение утре да стъпя по тротоарите на Америка.
СТЕФ - Разходете се, но се старайте да не се отдалечавате много. Защото вероятността да се загубите е голяма. (прозява се продължително) Като се приберем с Кери, ще се разходим с колата... Лека първа нощ в Америка, баджо. (потупва го по рамото и излиза)
СОТИР -Лека нощ, баджо. (става и отива до прозореца, загледан замислено навън) Първа нощ в Америка... ето я, в краката ми. Залята в светлина и коли, коли, бягащи като река... Е... Сотире, къде се намираш? (обръща се и се оглежда) Къде ли е онова заведение? (излиза от сцената за кратко и след малко, влизайки, казва) Трябва да кажа на баджанака, че тоалетната му е запушена, задържа вода. (посяга да затвори шишето, но размисля и си долива, отпива от чашата и се отпуска на стола. Краката му са боси. Внезапно го спохожда идея. Оглежда се на ляво и на дясно от масата и бавно и тържествено, един по един си качва краката отгоре, заемайки стойка на американец. Сотир посяга да отпие поредна глътка уиски, но умората и алкохолът надделяват, той отпуска леко глава на гърдите си. Босите крака са изпънати директно срещу публиката. Завесата започва бавно да се затваря.)
<<•>>
Второ действие
Завесата се отваря бавно на фона на песен на Лили Иванова. Сцената представлява стая от апартамент. Можем да си я представим като гостна или трапезария. По всичко личи, че това е едно временно жилище. В средата на сцената има голяма маса с няколко различни стола. На стената виси велосипед, а отдолу няколко капли. В ъгъла свети абажур, вижда се и голяма картина. Малка масичка с касетофон отгоре и телефон. С тананикания и видимо добро настроение, Мими шета напред назад, препасала кухненска престилка. Чува се захлопване на външната врата, тропот и шум. На сцената се появява Сотир с малко сакче . Ръката му е превързана.
МИМИ - (отвън) Соти, ти ли си?
СОТИР - (оставя сакчето до лампиона) Не, Майкъл Джексън е.
МИМИ - (влиза с поднос, чинии и други необходими неща за маса) Здрасти... О... о... какво ти е на ръката? (оставя подноса на масата). Сериозно ли е? (оглежда ръката му) Защо не внимаваш бе, Соти? Миналата седмица крака, сега ръката, утре какво?...Пък внимавай, като работиш, има ли други като теб там в констракшъна да се бинтоват през ден?



продължава в следващия брой