Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 7

продължение от миналия брой

СОТИР - Добре де, стига си опявала. Строителство е това. Машини, дъски, талпи...е...е... американски констракшън. Трябва да им заснимам на мойте апапи в България да видят как се строи къща за една седмица. Няма вар, няма цимент, няма хастари - мастари..., има та-ла-шит. Основен строителен материал. (докато говори, си размотава бинта от ръката)... Трябва да пишеш на тъщата, че онази плевня, дето я строих на село е по американски тип. Демек това ми е първият констракшън.
МИМИ - Стига си дуднял, ами мини през банята и облечи нещо свястно. Ей го, става вече 6.30 часа,г остите ще дойдат, а ти си още по потник. Знаеш, че сестра ми е точна.
СОТИР - Защо, да не би баджото да не е точен? Това, ако искаш да знаеш, е най-точният човек, когото познавам. (излиза и пак се връща) Балдъзата я уважавам само за това, че ме уреди с най-печения баджанак. (прави крачка и се сеща) Сложи ли уискито в камерата, знаеш, че с баджото го пием като ескимосите. (излиза и от вън) Мимче, според теб дали ескимосите ползват хладилник? (със смях влиза в банята)
МИМИ -(забърсвайки чашите) Много нахитря в този констракшън... (тръгва да излиза, но я спира позвъняване на вратата)... май сестра ми подрани този път. (сваля си престилката в движение и отива да отвори... зад завеса се чува гласът на Мими) Леле, каква изненада. Тони, така се радвам. Заповядай, влез. (влиза хубаво младо момиче, след нея Мими, видимо зарадвана от гостенката си) За колко време си в Чикаго? То май отдавна не си си идвала. Тоя колеж като казарма ма, Тонка. Много ли е строго? Тя сестра ми казва, че дисциплината е желязна... Абе то май така и трябва... Вашите ще идват към нас тази вечер... дори помислих, че сестра ми е подранила.
ТОНИ - Знам, лельо, и затова съм тук. Трябва да споделя нещо с теб... Чичо Соти къде е?
МИМИ - В банята, току що се прибра от работа. Скоро няма да излезе, така че казвай. Знаеш, че с теб се разбираме. (сяда по-близко до племенницата си, видимо заинтригувана от потайността и)
ТОНИ - Лельо, имам голям проблем и знам, че само ти ще ме разбереш.
МИМИ - Добре, Тонка, казвай си проблема.
ТОНИ - От два месеца излизам с едно момче, много го харесвам. Мисля, че си пасваме, готин е... и  страшно се разбираме.
МИМИ - Чудесно, до тук нищо лошо няма.
ТОНИ - Лельо, лошото е, че трябва да играем театър, за да можем да се виждаме... и причината е майка ми.
МИМИ - Защо, Тонка, сестра ми не го ли харесва?



продължава в следващия брой