На малка чикагска улицаРолетките се спускат с дрезгав вик.Табелките “отворено” - угасват. Под навеса на спирката във брик е пусто и скамейката е празна. Ухае на вечеря и на сън. При пиците е ярко осветено. Жена предъвква и се взира вън. Отнякъде се носи плач на бебе. Рекламите крещят във цветове: “При нас купете свежи зеленчуци”. Ветрец разнася мирис на море - до езерото пътят е в минути. Един бездомник, или уморен - е свит одве в безцветната си риза. Мотрисата потъва без билет в купето на нощта, която слиза... |
Зелената муха...Ужасно е, когато влезе вкъщи.И как проникна? - питаш неразбрал. Следиш с погнуса мазните набези върху блюдата с нежния кристал. А тя не спира - тлъста и зелена... Със скорост на ракета вие стан. Понякога и розите целува... Преди да влезе, де ли е била?... Отваряш и я гониш. Тя не вдява. Във ъглите се крие и мърси. Размазан лик след малко пак подава. Ръцете вдигаш - нека да бръмчи... На утрото забравил си за нея. Че е влетяла с взлом. Че е била. Изчезнала. Стопила се безследно. Почистваш. След противната муха... |
|
|
|
В Южния паркНяколко сиви гугутки куцукаткрай шадравана пресъхнал от жад. Маси и столчета. Песен на гръцки. Чифт гърбове в няма скука димят. Покрай паното от брозово ято няколко кучета спорят със хъс. Възрастни двойки прикрепят душата в спомени, свити на пейки без гръб. Ронят дърветата сълзи по лятото. че си е тръгнало, вече личи. Клонки и дънери гният във блатото. Чудим се как и количка стърчи? Търсят разхлада тълпи по алеите. Рикши под наем. Полепва ни прах. Строго е слънцето - щипе и грее. А катеранките мило сноват. И изведнъж, като в някаква приказка, само на няколко мига отскок - от суматохата с тебе откриваме своите стъпки от прежен живот... |
Животът казва...Забравя се човека, та дорида бил самата светла добродетел. Отиде ли си - да, ще поболи, но споменът полека става пепел. Животът е по-силен, затова на живите нарежда да го следват. Година-две прокрадне се тъга. Животът казва, че така е редно. Забравят го. Е, все във някой миг отронва се за него дума ситна. И споменът прибират после в плик. За мъртвия - добро или пък нищо. Не е и нужно вечно да е плач. Безсмислено е. Всичко се повтаря. Животът е различна класа влак, а краят е... една и съща гара... |
ПесентаЗасрами се - денят навън се крили,а миглите й лепнат.Още спи. Продума снощи, че ще е ранила, а дреме във постеля. Гледай ти! Виновна съм. И колко съм виновна! - шепти Гергана. Бъбри си сама. С водица пълни шарената стомна. Ще те настигна, бабо, ей сега. Заприпка ведра, волна и чевръста. А утро като утро ли е то? Подтичва чак пътечката на пръсти. Цветя. Небе. И горски чудеса. Стъписа се пред нивата на място. Усмивката й - скършени крилца. Там баба й със смъкната забрадка, оплаква в песен нечия съдба... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














