Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 9

продължение от миналия брой

СОТИР - (звъни се) А ето го и баджото, сега ще му искаме мнението по въпроса.
МИМИ - Хайде, бягай да отвориш... (Сотир отива да посрещне гостите, Мими намалява касетофона и също тръгва към мястото, от което ще се появят, чува се глъчка, весело настроение. Появява се Стеф с букет цветя, поднася го и целува ръка на Мими. Влиза Кери в шикозна рокля и повдигнато настроение. Прегръща сестра си. След нея влиза Сотир с плик в ръка. Слага го на масата и изважда от него галон марково уиски.)
СОТИР - Мимче, я виж баджото какво бебче е донесъл. (повдига галона и го целува) Занасям го да полегне в хладилника, а вие се настанявайте.
МИМИ - Сестра ми, с много хубава рокля си. Сигурно е много скъпа.
КЕРИ - Е, чак много скъпа, не е, но си заслужава цената. Беше на “сел” в “Маршал Филдс”. Взех я за едно парти и мислех да я върна, но ми хареса и си я задържах.
СОТИР - (влиза с бутилка и купичка с лед) Кой тук споменава любимия ми ‘ Маршал Филдс”?
КЕРИ - Аз, скъпи зетко. На мен също ми е любим. Особено по време на коледните ”селове”.
СОТИР - Ей, големи спомени имам от него. Та там ми беше първата работа в Америка. Първият чек, първи изживявания с метрото и въобще първи сблъсък с американската действителност. (отваря бутилката с уиски ). Баджо, казвай с лед или чисто.
СТЕФ - С малко лед (подава си чашата) Малко си ни разказвал за първите ти емоции тук, а със сигурност са интересни. Никой не забравя тези моменти. Остават завинаги в спомена. Особено както каза, първият чек.
СОТИР - Да, баджанак, така е... (с реверанс) Балдъзе... чисто или с лед?
КЕРИ - Сипи едно чисто питие... какви са тези американски глезотии.
СОТИР - (след като сипва на Кери) Миме, къде си... И да ви кажа колко сте прави, че тук времето лети.
МИМИ - (влиза бързо с табла чинии с мезета) Ето ме... (сервира пъргаво с настроение) Къде ми е чашата... Соти, сипи едно чисто.
КЕРИ - Браво, сестра ми, (става и се чука с Мими, след това с останалите) наздраве на всички.
СОТИР - Наздраве, ей, три седмици не можем да се съберем. Ама и ти в този институт, баджанак, много работиш. Когато ти звънна, все те няма... Балдъзе, трябва да внимаваш да не му завърти някоя студентка главата.
КЕРИ - Соти, остаряхме вече за любовни авантюри.
МИМИ - Сестра ми, на зет ти акълът му е още в гимназията. Навъртя петдесет лазарника и пак с глупости се занимава.
СОТИР - Баджо, това е хвърлена ръкавица в лицето ни. Предлагам да приемем двубоя.
СТЕФ - (става с чаша в ръка) Си, сеньор.
СОТИР - (става също с чашата в дясна ръка и лявата отзад на кръста) Уважаеми сеньорити, за нас ще бъде удоволствие да защитим честта си. Мястото и часът на срещата ви е известен. (обръщат се един срещу друг и си чукат чашите) За честта на шпагата.
СТЕФ - За честта на шпагата. (пият)
(двете сестри наблюдават отстрани с изненада току що разигралия се театрален епизод)
КЕРИ - Я виж ти. Да не предполагаш. Сестра ми, та ние сме се оженили за мускетари.
МИМИ - “Си сеньора”, очевидно превъплащението им е от скоро, тъй като досега не съм имала такова усещане.
КЕРИ - Предлагам да се оттеглим в покоите си на безопасно разстояние.
(хванати под ръка, двете излизат развеселени. Баджанаците ги проследяват сериозно с поглед, след което се споглеждат и ги напушва смях)
СТЕФ - Баджанак, врагът премина в отстъпление. Това трябва да се полее.
СОТИ - Не възразявам. (пълни чашите с уиски) Но от опит знам, че отстъплението е временно. Наздраве...  Ей, баджо, да ти призная, така му свикнах на уискито, че ми става неудобно, като гледам грозданката в шкафа. Да вземем да и нарочим една среща. Толкова път би горката.
СТЕФ - Наистина. Трябва. Може би на някой рожден или имен ден. Когато решиш. Аз съм за. Но непременно с шопска салата.
СОТИ - Разбира се, баджо, както си му е реда. И май ще го заформим за другата седмица. В понеделник ще се навъртят шест месеца от нашето пребиваване на американска земя. От това по-голям повод не виждам.
СТЕФ - Ей как си минава времето... Шест месеца, година, две... Няма да усетите как ще ги навъртите. Ей го на, ние подкарахме единайсета. Тони беше на седем години, когато дойдохме. Две училища, сега колеж... и  неусетно времето минава... Децата си растат...
(влизат двете сестри)
СОТИ - Ей, баджо. Това, дето децата си растат е хубаво. Да са ни живи и здрави. Ама това дето и ние с тях, не е добре. Е като си спомня балдъзето какво гадже беше.
КЕРИ - Защо беше, че сега какво ми е? Я погледни американките на моите години и тогава ми говори... (леко засегната)
СОТИ - Исках да кажа, че тогава беше друг тип. (опит да се измъкне)



продължава в следващия брой