Стихове на Мария Сахатчиева

Залези

Обичам залезите златни на зимните студени дни
със жаравата на слънчеви талази необятни,
заливащи простора, простора в далечни висини!
Пламъците й със цвят на старо злато,
променящи оловно-сивото във розово богато,
което от тъмно, бързо изсветлява
и розовото в синьо преминава и
тук- таме във бяло заблестява!
Вълшебната картина не се застоява,
мени се, все по-красива става
и вече хоризонта цял обхваща и той засиява.
От играта неуморна на светлината
душата ми от възторг занемява
и аз тревожно се питам тогава:
Ще я виждам ли таз красота пребогата
и тогава, когато напусна земята?
Има ли я там далеч в небесата
или само тук се ражда на земята?
Високо там, като светулка заблудена,
се движи самолет в зимната нощ студена.
Седя пред прозореца затворен
и гледам твореца неуморен,
как картини рисува със светлината
и с тях украсява небесата!

На българските политици

Стига се делете, за снопа пръчки
на хан Кубрат си спомнете и се обединете!
Всичките от дясно вече са на тясно,
тъй се нароиха, че се задушиха,
калета изградиха и се разединиха
и като феодали всички в тях се скриха.
А снопа с пръчките го знаят всичките,
знаят, но нехаят, нито се стараят да се осъзнаят.
Все така си траят и си чакат края.
Той не е далече и всички ще повлече!
Несговорната дружина ще остане без родина.
Нека си нехаят, нека да си траят,
ние сме далече, не им пречим вече.
Нито една от тях няма да подкрепим,
докато всички в едно не се обединим!
Партия едничка ни трябва сегичка.
Докато не я изградят, сами ще си стоят,
докато започнат на пръсти да се броят!

Откровено за живота

Време ми е най-накрая истината да призная.
Как да го сторя... не зная! Остро ме боли душата.
Боже, Боже, защо такава е на човека съдбата?
Да се прости с красотата преди да напусне Земята.
Не може ли напред, назад да се движи вечно млад
и с крилата на красотата да отлитне в небесата?
Защо немощен, грозен, стар, да се яви пред твоя олтар?
Ами заслужил бил да влезе в рая ... голям праз,
на него все му е тая!
Да гледа ангелчета крилати, а той от немощ да се клати,
забравил чейнето на земята, мекичкото търси на софрата,
не може да яде дори салата, да не му се пробият червата.
А и диоптрите са малки на очилата, не може да види чудесата.
Ако и туй е райски живот в небесата, остави ме долу,
Боже, да гния във земята, погребана, заедно с душата!
Такава орис искам, Боже, за мен самата,
не искам немощна, стара, грозна,
да се тътря в небесата!
Я, спри! Да се вайкаш престани!
Че смъртни са телата си спомни, с тях си отива грозотата.
Безсмъртна е душата, тя не старее във телата.
Без възраст е, и тя е, която съхранява
младостта и красотата и те представлява във времената.
Заравят се в земята телата с грозотата,
но не и душата, светлината и красотата!
Когато Господ-Бог решил и ... най-накрая рая сътворил,
преди това той дълго мислил и решил -
душата от телата отделил, смъртни да са само
телата с грозотата, безсмъртни да останат душите
и красотата, така че в рая всичко е красиво -
там няма старо, грозно и червиво!

Към нацията

Върви, народе, разединени,
със завети на деди подменени,
забравил мъдрите съвети
на царе, владици и поети.
Кога изконните истини ще разбереш
и своята мощ ще събереш?
Безрасъдно защо я пилееш,
време е вече да помъдрееш.
А умен си и талантлив,
смел и пословично работлив.
Ако можем да си простим
и силите си да обединим,
навярно чудеса ще сътворим.
Света да смаем и спасим.
Главите си днес сведете,
за световното си водачество помислете,
оковите на омразата свалете
и творете, творете, творете!
Неподозираните сили в себе си отприщете!
Ураган сте от дарби, разберете!
Можете го, сега го докажете.
Да се делите и роите спрете,
подайте си ръка и се обединете.
Бог нека да ни прости и благослови,
да ни води в днешните и бъдещи дни,
да върнем древната си слава,
още от Симеоновата ни държава.

Мъдрост

Не знаем да ценим живота,
на младостта красотата и
все се чудим как да обърнем
всичко надолу с главата.
Вместо за всеки светъл ден
да благодарим на небесата
ние се ядем, злини творим,
вечно объркваме нещата,
сякаш сме вечни на земята
и не ни дебне кръговрата.
А уж човекът с разум бил дарен -
вятър и мъгла -
нали от кал е сътворен!

Пенсионерска мечта

Много нощи аз се молих с пот на челото,
да спечеля малко пари от пустото тото.
Не съм алчна, не се молих за сто милиона,
само ей тъй, да ми се паднат до два милиона.
Е-е-е-х, хубаво е да си имаш къща и колица,
да не се молиш на децата за всяка парица.
Да се чувстваш и ти човек на тази планета,
не с грижи главата ти все да е заета.
Мечтая да си имам и библиотека,
с компютър, за да пиша, макар и полека!