Темелите на ПриятелствотоНа всеки се е случвало това -по равното случайно да залитне. Ако е той наблизо, под ръка те хваща. И нелепото отлитва. За вярност клетви няма да реди, а простичко и тихо е до тебе. През улица, през две. През сто земи. Дори и океан да ви разделя. Приятелят, по-верен и от брат, понякога. Признаваме го честно. Пред теб се люшва мост от гредоред. Не се страхувай, щом е той насреща. Подава обичливата си длан. Един път може, но това ти стига. В темелите на моста е греда, която до живот... сте осветили. |
Жива...И щом небето драсва цветове,а аз ги виждам - прелестни картини. Щом ме боли, ако щурче умре... Тогава аз съм жива! Жива! Жива! Усещам ли, че скръбен е цвета. През сълзи ли се вглеждам как си свива под стряхата ми косчето гнездо... То аз съм жива! Жива! Жива! Замирам ли пред нощното поле посипано брокатено в светулки, и в мен се връща онова дете, което със душа след тях се втурва... То аз съм жива! Повече от жива! |
|
|
|
Ами сега?Попитайте я - истински оракул!Тя знае кой, с кого ще се сгоди. Например, за съседите отдясно, предрича - ще са скоро без халки. Дори през очилата й се види, че има хищен поглед на орел. Ушите й замязали на миди. С език нанизва всяка вест на тел... Отскубва си една и я разнася. До петата, нарежда още пет. Накланя се от малката тераса - да види, да научи - най-напред. Не я обичат никак. И го знае. Сама се кани - тропне тук-таме. Със внучето кръстосва и се шляе. Кога ли спи горкичкото дете? И вечно дъвче. Все е недояла. Снагата й - потекла от меса... След месец ще върви на кални бани. Без леля Дина? Как? Ами сега? |
Везан къс небеЩом залезът обшие във червено,накъсани парчета небосвод и първите щурчета се разсмеят, и първите светулки литнат в хор... На пръсти слиза кротко привечерие и дава знак, че идва онзи миг да приберем в дълбокото на себе си - картини, звуци, везано небе... И в дните на скъперническо сиво да ги потърсим. Да ги възкресим. Да ръснем щедро в мигове унили, Това, което в радостни берем... |
Ръстът на ЧовекаНапук на всички строги правилаи всички заповедни етикети, пишете най-човешките сега. Послушайте - диктува ви сърцето. На гладния събрал за четвърт хляб, затоплени от стискане стотинки - подайте цял, защото ще е грях неволята да слагаш на теглилки... Небето ни изпраща тегоби, за да измери колко сме порасли. Нагоре ръст, нагоре протегни... Защото там е истинското щастие! | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














