Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 10

продължение от миналия брой

СТЕФ - И тогава, и сега си е моя тип, баджо. (отива до Кери и я прегръща. Звъни се на външната врата.)
КЕРИ - А това сигурно е Тони. Каза, че ще намине с нейния приятел. Много добро момче. Американец. Симпатичен, възпитан... ще го видите...( оправяйки си роклята, Кери заема позиция за посрещане на мечтания зет)
МИМИ - (отвън) Заповядайте. Добре сте ми дошли.
(Появява се Тони, а след нея строен, симпатичен младеж на студентска възраст. Тони е в настроение, а и момчето също излъчва спокойствие. Кери сияеща подава ръка)
КЕРИ - Хайде бе. Помислихме, че няма да дойдете. (поздравява на английски момчето, стискайки му ръка)
ТОНИ - Повървяхме малко, днес времето е чудесно за разходка. Мамче, взели сме билети за кино. Така че ще останем за малко.
КЕРИ - Добре, но няма ли да представиш момчето?
ТОНИ - А.. у..у..  прощавайте. Татко, това е Стийв. Мама сигурно ти е говорила за него. Познаваме се от скоро, учим в един колеж... (преминава на английски) Стийв, това е баща ми. (двамата се запознават, стискайки си ръцете). Лельо, чичо - запознайте се. (към момчето, на английски) Леля Мими, сестра на мама, и нейният съпруг - чичо Сотир. (запознават се и Мими посочва столовете до масата)
МИМИ - Заповядайте, седнете да се почерпим. Тонка, какво да ви налеем...
ТОНИ - Лелче, аз ще пия само кола. А той сигурно ще пие уиски. (разменят с момчето на английски няколко думи) Да, с лед.
СОТИ - (налива с темперамент) Щях да се учудя ,ако не беше пожелал уиски. Мимче, американец ли е, не питай. Руснак ако е, също. Само че водка, разбира се.
МИМИ - (подминавайки указанията на Соти без коментар отива до него с чаша в ръка, заставайки зад стола му, готова да парира непремерени изказвания на съпруга си) Наздраве на новодошлите. И да завършите колежа отлично.
ТОНИ - Наздраве, лелче. (момчето също вдига чаша и усмихнат поздравява на английски. Всички отпиват.)
КЕРИ - Ех, сестра ми, защо не бяхме и ние с теб на годините на Тони. Как ми се ще да се видя в един колеж, обкръжена от млади хора. С удобствата и привилегиите. С флиртовете и усмивките... Ей, това е училище. А нашето какво беше.
СОТИР - Че какво му липсваше. Имаше си и усмивки, и закачки, и... тупаници. А флиртове, колкото щеш. Само че бяха по-изтънчени, деликатни. Понякога, докато намериш точната дума, трябваше да минат години. Ей го, ние със сестра ти сме жив пример на деликатен флирт.
МИМИ - Стига си ни занимавал с глупости. Хайде... наздраве, имате ли си пиене?
СОТИР - (твърдо решил да продължи) Баджо, представяш ли си... От пети до осми клас и нося чантата за училище. Всеки училищен ден аз я водех и изпращах до тях... Като бодигард. И едва в края на годината си зададох въпроса: ”Защо всъщност и нося чантата?”... И това ако не е три годишен флирт. (общ смях, настроение)
МИМИ - Лесно му беше. Нали съм по-малка от него и ме баламосваше, както си иска.
КЕРИ - Той поне е разговарял с теб. Докато баджанак му ме преследваше и дума не обелваше. От разстояние се гледахме като мачароци.
СТЕФ - Така ми бе казала мама - лека и пръст. Гледай на време, че после да не си чукаш главата.
КЕРИ - Още малко да беше се помотал, и щеше да ме отгледаш. Не ми липсваха ухажьори. А си бях и хубавелка за годините.
СОТИ - Абе, баджанак, как си могъл да поемаш такива рискове. Добре, че си се усетил на време... Кой знае сега с кой щях да си пия уискито. Ама пък и балдъзата заслужава поздравления, задето е издържала на проверката. И трябва да ти кажа (към Кери), че баджото е идеалното попадение. Друг не мога да си представя.
КЕРИ - Ха... Така си мислиш... Какви предложения имах... Сега можеше да съм в Европа - Париж, един от ухажорите ми е там. Известен цигулар...
СОТИ - Какво... баджанакът - цигулар...! Поне да беше флейтист... (общ продължителен смях, в който едвам сдържайки се, Стийв се прикрива, като пие от чашата)
КЕРИ - (просълзена от смях) Ох, Соти..., някой ден ще получа инфаркт от теб. Защо не си станал един артист... Ей, хайде наздраве. Увлякохме се в спомени и забравихме момчето. Много е неприятно, когато някой не разбира езика в компанията.
ТОНИ - Нямa страшно, мамо, аз го държа в течение на разговора... (двамата се гледат леко притиснати един към друг) Но скоро ще ставаме.
СОТИ - Напълно му съчувствам. Та нали съм деветдесет процента през деня в неговото положение... А тези услужливи американци, да не им влезеш в магазините. Още от вратата: Хелп ю. А аз в повечето случаи влизам да се помотая, да видя туй-унуй, и аз не знам какво търся. А той - Хелп ю.



продължава в следващия брой