Земя сълзица...Придърпваш дните – максимум, до вик.Разтягаш ги със мъка. Или - снаждаш. Но месецът тече немилостив. А колко още има да обхождаш! Посрещаш в къщи. Или - ти си гост. Разказваш им. Разказват ти.Уютно. С приятели, с роднини вдигаш тост. Току започнеш и погледай - мръкне. Обходил си брега открай-докрай. И в лятното Пампорово се гмурваш. Припомняш си как беше във трамвай. И ето, че е време да отплуваш... Два часа преди полета си там. Огромната машина те издига. Под теб остава родния Балкан. Брегът и той, с Родопската верига. Земята ти – с размера на юмрук, полека става колкото зеница. Надига се във теб вълна без звук... Смалява се земята до сълзица... |
Звъна на утротоДецата сладко спят. Ще ги разбуди.Но първо да ошета насаме. Миндерите застила с тежки губери. След собата и вън ще премете. Полива на прозореца цветята. Червеното мушкато днес цъфти. А песните й като нежен вятър. По тихичко и слънце в тях реди. Готово е - ошетано и свежо. Коси разпуска - тежък житен сноп. На милото лице трапчинки греят. Крачета звънват в пръстения под. |
|
|
|
Човекът, изтрил свойто "ч"...Апетитът му сочи обрати,непривични за нрава на мъж. Със сплетни във охота се храни. А виното изпива на дъх. Олюлял се, пристъпва във църква. Не усеща и грам от вина... Махмурлия – дори като мръкне. Ах, горката му кротка жена! Във тигана картофките цвъркат. Все очаква, петимната, знак, бабаитът да влезе без грохот. И по чудо да стане добряк. А се връща по-зъл и от пума, прелетяла над жертвата с вик. Пред свещта що е сричал без думи, е забравил. И ето го - сив. Нищо ново под свода небесен. Като него – ръце до ръце. По-добре ще е звяр да те срещне, не и този... затрил "ч" с нозе... |
Уникален!А ти си уникален, запомни.И Свят си, и Планета, и Вселена! Това, което точно виждаш ти, не е възможно друг така да види. Ръцете ти, което сътворят е вече със печат ‘неповторимо’. И любовта ти – също уникат. С докосване, изписваш свойто име. Не се оставяй калните води, потекли от човека-недоволник, да минат там, където стъпваш ти. Оставиш ли се – ставаш жив покойник... Сега се виж. Лика си приближи към гладкостта, която отразява. Познато е безспорно.Но дали разбра и друго... Ти си Уникален! |
Спасена лунаТази нощ е без сенки. Даже белият път е матиран.Дървесата край него неподвижно стърчат. Гласовете затихват, на нощта гласовете замират. Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя. В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите, се разсипват и давят дребнолики звезди. Неочаквано бързо, там където е ниско небето, се показа тревожно и ликът на спасена луна... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














