Стихове на Мария Сахатчиева

Мария Сахатчиева

Празненство

Какъв ден – необикновен, преживях!
И какво значимо раждане видях!
Оазис светъл и благословен
е домът ти, приятелю, честен и почтен.
Със стена от зеленина обграден,
с чист възторг и аромати напоен.
Каква тишина, покой и ведрина!
Безоблачна синева, топлина и светлина
и нежен свеж полъх на ветрец
допълваше красотата на тоз венец
от хубости събрани,
дарени на приятели отбрани,
дошли домакините да почетат,
заедно 4-th of july да празнуват и се веселят –
маси, чадъри, мезета, напитки,
засмени хора разменят честитки!
Младите, шумни, към басейна тичат
и с веселието си всички увличат.
Радост на всеки във душата сияе
щастлив бе денят, трябва да се признае.
Вече се свечерява и ... гръм от небето
всички поразява...
Станала е катастрофа с колата на дъщерята,
най-голямата, вътре със децата!
Смазана колата, но няма нищо
на майката и децата -
пощадени и спасени от астралните братя!
Смаяна, занемяла, си спомних словата,
изречени от умната ми приятелка в Мароко:
„За всички ни в живота са отредени премеждия,
за добрите има изход от бедата,
а за лошите – няма”.
Това е смисълът да си добър или лош.
Добър си бил, приятелю, в делата,
защитавал си истината и правотата.
Такава ти е била и дъщерята.
Заслужили сте закрилата на божествата
и в миг ... една звезда се роди на земята,
от добротата, човечността и любовта и...
бавно политна към небесата.
А моята душа възкликна ощастливена –
открила бе сродни души в тази Вселена!

***

Толкова ли дълбоко ти засегнах душата,
че не си спокоен и горе в небесата,
ами си край мен, долу на земята.
Поглед не откъсваш, надежда ми вдъхваш,
страха ми разпръскваш...
Аз съм благодарна за кратката среща,
щом тя роди любов, като слънце гореща!

***

Когато с много любов ти е одарена душата,
отдай я на хората и най-вече на децата –
те са най-прекрасния дар от небесата!

***

Да ценим живота, кратък като ден,
всеки миг в него да е благословен!
Да не се ядем, най-после да спрем
да ламтим само за пари и богатство,
наместо да изградим човешко братство!

***

Очакваме ний правдата да падне от небето,
а не да бъде извор чист на всеки от сърцето.
Хей, Българио, здравей! Вдигни чело и даже запей!
Ето, пукна се зората, във небето над гората,
скоро в слънчева позлата ще засияе и земята,
ще синеят езерата, ще заблеят и стадата!
Всички твои люти рани – цъфнали цветя избрани,
пролетта ще ги покрие, болките ти ще изтрие!

***

Гледам вече – побеляла ми косата,
а все си мислех, че не съм подвластна
на промените на времената.
Казвах си, че е без възраст у мен жената,
че ще бъде вечно млада, напук на съдбата.
Но остана вечно млада само в мен душата.
Всичко модно и до днес обличам,
но в огледалого щом се погледна –
все по-малко на себе си приличам!