Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 11

продължение от миналия брой

Един ден съм в един магазин за авточасти и зяпам на един рафт. И ей го Хелп ю цъфна до мен. Тогава не знаех какво означава тази дума и мислех, че като му кажа “Я‘ и той ще се разкара. Обаче той Хелп ю, аз “Я”, и така десетина минути. Аз обикалям, а той по мен. По едно време го гледам, че започна да нервничи. И да ви кажа така, както не разбирам езика усетих, че ми тегли една американска благословия.
СТЕФ - (през смях) Ех, баджанак, твоите преживявания в Америка трябва да се издадат в роман.
ТОНИ - Мамче, трябва да тръгваме. (двамата се изправят)
КЕРИ - Добре, Тонка, и ни извини пред момчето. Но искам следващия път да останете повече.
ТОНИ - О.К., мамче. (тръгват към вратата, взимайки си довиждане с всички)
СОТИ - Тонка, кажи му на твоя хубавец, че следващия път ще пие българско уиски. И ще има честта да се чукне лично с производителя.
МИМИ - Хайде по-кротко, не избързвай с рекламата.
(чува се звънецът на външната врата. Мими избързва да отвори и след малко виждаме да влиза жена, разминавайки се с излизащите. Явно комшийка, съдейки по домашните дрехи.)
ДОРА - А... а, ама вие гости ли имате? Добър вечер. Ей, отдавна не сам ви виждала. (подава ръка на гостите ) Тони, вие тръгвате ли? Леле, как си се разхубавила. Отдавна не си идвала. Върви ли училището?Тя, майка ти, не може да се нахвали от теб. Все добри оценки. А и учителите доволни от теб. (говорейки, Дора се старае да види хубаво лицето на Стийв, който е нахлупил ниско шапката си)
ТОНИ - Всичко върви без грешка, лельо Доре. Няма проблеми. Чао, че закъсняваме. (излизат)
ДОРА - (изпраща ги с поглед) Миме, абе това не е ли Ваньо на Сийка?
МИМИ - На коя Сийка... (притеснено)
ДОРА - Сийка ма, от училището. Заедно ходихме на английски. Миналата година си замина за БЪЛГАРИЯ.
КЕРИ - Не е, Доре, защото момчето е американец. Приятел на Тони, от скоро.
ДОРА - (невярвяща) Не е възможно... такава прилика. Боже, ако бях го срещнала на улицата, щях да го заговоря. Ама толкова си приличат...
МИМИ - Какво има да се чудиш, та малко ли хора имат сходни черти. А това, че е американец, не променя нищо... Аз също често се припознавам.
КЕРИ - Ех, Доре... това е част от носталгията. Все ни се иска да срещнем някой близък. Било то роднина, комшия или просто познат. Трудно се излиза от средата, в която си живял...
СОТИ - Комши, няма да откажеш едно уиски. (налива, преди да е чул отговора) Хайде, добре си ни дошла. Заварваш ни на маса, значи не ни мислиш лошо. Нали така беше? Наздраве.
ДОРА - Наздраве на всички. (чука се с всеки) Че тук най-важно е здравето. Не дай Боже (прекръства се) някому да се случи лошо. Вчера срещнах Радка. Знаеш я, Миме, заедно карахме курса за “хаускипинг”. Плаче жената. Мъжът и си счупил крак. Пети месец на една заплата. Искат да се прибират в България.
МИМИ - Ох, то когато дойде лошото, не пита. Затуй на моя все повтарям: пази се. Ама кой те слуша, Доре. През ден ми се прибира бинтован.
СОТИ - Не бой се, булка. “Констракшънът“ в Америка е детска играчка за Соти.
СТЕФ - “Канстракшън”, баджанак. Радвам се, че си напреднал в американското строителство... Наздраве.
СОТИ - Това им харесвам тук на констракшъна, че разполагат с много техника. Имат инструмент за всичко. Затова им върви бързо работата... Тук е момента да ви разкажа за едно от моите приключения в констракшъна. Качил съм се на едно скеле и млатим с чука. По едно време идва Боса - Бранко сърбина и ми казва: Абе, бугарино, ти до кога че млатиш с тоя чук? - Взе ми чука и го хвърли на двора... Идва след малко и влачи един маркуч. - Ще радиш, вика, с ова. - Гледам, нещо като пистолет, а пироните наредени един до друг. Загрех веднага каква му е техниката и започнах да се целим у талашита. Натискам спусъка, ама не ще. “Нещо не е в ред.“ - му викам на сърбина. А той вика - “Ти не си у ред, натисни у гредата... ”И аз, баджо, запънах в талашита и натиснах. Техниката гръмна,... а аз подхлъзнах ли се, какво стана, от горе, та долу. Добре, че е трева и не беше високо. Малко се натъртих, но иначе ми нямаше нищо. (смях от всички)
МИМИ - ( слушала с внимание досега) Божке, да се пребиеш. Винаги сам ти казвала да работиш с ума си. Ама нали си овен. Напред с рогата. Все бързаш...
КЕРИ - Сестра ми, не можеш да избягаш от зодията си.
МИМИ - Така е, но когато човек внимава.
ДОРА - Ох, така е. Чужда страна. Кой знае още какви изненади ни чакат. (допива чашката) Да не забравя за какво дойдох, че тази прилика с Ваньо ме разсея... Исках да ви питам, искате ли да ходим на театър в събота? Пиесата била много хубава. Врачаните Мима и Коко са били миналата седмица и много са доволни.
МИМИ - Аз съм за... отдавна се каня да отида.
СТЕФ - Също мисля, че идеята е добра. Ако не съм зает, съм с вас. Едно докосване до българското ще ми се отрази добре. В този институт понякога ми липсва. От колко часа е постановката?
ДОРА - Сигурно от седем часа. Мими, имаш ли вестник от тази седмица?
МИМИ - Разбира се. Кой искаш - “България“ или “Старт“ - знаеш, че и двата вестника не ги пропускам.
ДОРА - Няма значение, мисля, че рекламата е и в двата. (Взима вестника и го разлиства)
СТЕФ - Като спомена вестниците, и си спомних началото на нашата имиграция. Какво ли не правехме, за да се доберем до малко информация за България. Специално за вестници съм ходил на летището да посрещам пристигащи сънародници... Трудно беше. И то само до преди пет-шест години. Днешните имигранти си нямат представа... Сега е друго. Кеф ти вестници от България, кеф ти от Чикаго, радио, телевизия, ресторанти.......и всичко българско.
ДОРА - А... ето я... От седем часа в салона на църквата ”Св. Иван Рилски“. Мисля да отидем по-рано, за да седнем напред.
СОТИ - Комши, назначавам те за организатор. Колкото кажеш, и където кажеш. С теб сме.
ДОРА - Добре, ще се обадя на моите хора за билети. Хайде, лека ви нощ и ще се чуем.
(Излиза изпратена от Мими)
КЕРИ - Е, как ви се вижда приятелчето на Тони? Соти, какво ще кажеш? Ти винаги си бил капацитет.
СОТИ - За мен е свястно момче... Като го гледам, все едно че си е българин. Аз разлика не виждам. Само да научи българския. Че ако чака аз да му заговоря на английски... ехе...



продължава в следващия брой