По вечеряНа ниската синия до единса сбрани на вечеря окъсняла. Замрял оджакът, леко пуска дим и кади гредореда по тавана. Погачата набързо се смали - разчупените залци дъхат благост. Хортуват си и собата жужи – събрани ли са, винаги е празник. А газеникът леко залиня - явиха се и сенки по стената. Захраниха го. Сънните деца затупкаха с петички към леглата. Жените до последната троха раздигаха. Нагънаха месали. А къс небе обшито със сърма надникна в радост – хубост да добави. |
ЩастливаЗавръщаш ме в живота, скъпи мой.И стига ми, че някъде те има. Под покрива на този свят, покой поръсен с тиха радост, в теб намирам. Изправен със осанката на мъж понесъл обич, колкото планета, потъвам във гласа ти, вземам дъх и моля за уюта на ръцете... Завръщам се с очите на дете. В зова ти се потапям доверчиво. Вълнувам се от бягството си в теб - ухае на любов. И съм щастлива. |
|
|
|
Продавачът на мидени герданиПреминават край него тълпии ухаят на крем и на слънце. Разпродажбата май не върви. Кой във криза купува дрънкулки?. Всъщност той не държи на това. Знае как самотата разнищва. Някой път подарява. О, да. Ей така им ги дава, без нищо. В раковинките има море. Има слънце. И вятър. И плисък. Не е просто герданче. О, не. И в очите му даже го пише. И когато от миди гердан вашта мъничка фея поиска, точно него купете от там - от мъжа със зеници в искристо. |
ВенецияПотапям се във облак от възторг.Възбуда и във въздуха се носи. Небето ни обгръща с нежен взор. Венеция подканящо докосва. Поемаме щастливи в утринта. В канала се полюшват в такт гондоли. Долавям равен плясък на весла. Лодкар подема вечните канцони. По уличките тесни на града, туристите в очакване пристъпват. В най-влюбения кът сме на света. Отпиваме от сладката му тръпка. Площадът е изпълнен. И жужи. Сред детски смях и гълъби - ромоли. Под щедри длани се роят трохи и птиците се втурват да ги гонят. А, слънцето привежда своя взор - от моста хвърля весело монета... За миг се ражда и умира спор. Нощта приижда с нежни канцонети. |
Цветно великолепиеЗа мене ли е този жив декор,от цветове разтворили очички? Полюшват се принцеси в строен хор – лилави жълти, бели и различни. * Стоя зашеметена от това, чието име е Великолепие. Не са уханни полските цветя, но пълнят сетивата ми със лято. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














