Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 12

продължение от миналия брой

КЕРИ - И аз така мисля. Изглежда добро и възпитано. Абе американец. Явно е от добро семейство. Може би родителите му са от научните среди... Все не остава време да поговоря сТони. А и тя вечно бърза.
(Мими тактично си намира работа из стаята, надавайки ухо. Много добре знае, че също ще трябва да даде мнение)
СТЕФ - Момче като всички други. Прав е баджото, като казва, че няма разлика. Младите са еднакви в цял свят. А и Тони има още две години колеж, така че скъпа, не бързай да виждаш в него бъдещия си зет.
МИМИ - Разбира се. Ще походят, ще се опознаят. Времето ще покаже.
КЕРИ - (замечтано) Трябва да ви кажа, че точно такъв си го представям бъдещият зет. Ама като че ли аз съм го избрала. Но само аз си знам какво ми струваше, докато я измъкна от нашите хашлаци. Като се беше събрала с някакви чалгаджии... Ужас... Като спрат пред билдинга, и колите им само дето не се разпадат от силата на чалгата. Че комшиите един ден дори ме питаха дали не сме от арабския свят.
СОТИ - Ами що не им каза, че сте братовчеди на Бин Ладен, и да видиш как ще се изпразни билдингът.
МИМИ - Много си оригинален... Сестра ми, всичко е с времето си. Тони е още много млада, за да мислиш за зет. Прав е Стеф. Така че американец ли, българин ли... да завърши училище, пък ще видим. Късметът си е неин в края на краищата.
КЕРИ - То само с късмет не става. И ум трябва. И то на време... Разбира се, че училището е на преден план. Но понякога една връзка продължава с години. Така че се радвам за това американче. И да не продължат, поне ще я откъсне от нашите за известно време.
МИМИ – Мисля, че не всички българи слушат чалга. А докато Тони завърши, чалгата може да залезе.
(Звъни се на входната врата. Мими отива да отвори и след малко се връща с Дора.)
СОТИР - А, комшийката... Комши, да не забрави нещо?
ДОРА - Не съм... но имам да ви съобщя нещо вълнуващо.
МИМИ - Какво бе, Доре...
(Погледите на всички са отправени към нея в очакване... Тя не бърза. Също преминава с поглед през всички...)
ДОРА - Прибрах се вкъщи и да ви кажа, мислите ми все в туй момче. Американчето. Невероятна прилика. Ама аз Ваньо съм го виждала от близо. Идваше да взима Сийка на няколко пъти от курса. А се смятам за добър физиономист ужким... И взех, че завъртях до България. Сийка ми се беше обаждала, след като се прибра, и знаех, че е на работа в момента. Разменихме малко общи приказки и след туй и разказах, че съм видяла двойника на Ваньо... И знаете ли какво ми каза тя. “Не е двойникът, а това сигурно е братът близнак на Ваньо“ (Тържествуващо преминава с поглед през всеки)... Имала е много трудно раждане. Била в пълна упойка. Имало съмнение за близнаци... След раждането се наложило болнично възстановяване. И тя си припомни, че като се посъвзела, попитала сестрата дали е имало и друг плод. Естествено, казали и че не. Но усетила, че крият нещо. А знаете какви далавери ставаха по родилните домове... така че тя смята за възможно това да е Ваньовият близнак. Колко му е. Знаете силата на долара... Сийка много се развълнува и ме закле да разбера. Иска в най-скоро време да и се обадя.
(Всички се споглеждат, разменят погледи и мимики...)
СОТИ  - Комши, ти ни хвърли в музиката. И каква ще излезе тя. Може да се окаже, че приятелчето на Тони е наше момче... Абе казвах ви аз, че има нещо българско в това американче...
КЕРИ - Хайде да не избързваме със заключения. Може да си приличат, но чак пък близнаци... Добре, дори и така да е. Но момчето е расло тук, учило тук и се възпитавало от американци. Такива деца се взимат в бебешка възраст. Така че кое му е българското. Но си мисля друго. Какво ще донесем на клетата женица, ако това е така. Дали радост или мъка?
СТЕФ - А как ще разберем това. Твърденията на Дора са недостатъчни, колкото и да е сигурна тя... Тук са необходими документи, свидетели... Това е една дълга, дълга процедура, изискваща специален адвокат... А и до колкото ми е известно, при такива случаи тайната е защитена от закона... Може да нанесем обида на някого. И след това пътят до съда е много кратък. А законите в тази страна са сурови. Не ви препоръчам да се сблъсквате с тях...
МИМИ – Действително, Доре, не трябва да се забъркваме. Въпреки голямата прилика, много е възможно да се заблуждаваш. Та ти го видя толкова за кратко.
ДОРА - (категорична) Абсурд. Аз Ваньо съм го виждала... поне три или четири пъти. Ей така... от близо. Американчето е същински Ваньо. Само дето е по-мълчалив и въздържан. Ама туй ще да е от това, дет не знае български.
МИМИ - Ето, виждаш ли, че все пак съществува процент на съмнение. Може да се сетиш и за други различия. Помисли си.




продължава в следващия брой