Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 13

продължение от миналия брой

КЕРИ - Сестра ми е права, Доре. Мисля, че ще трябва да го видиш още веднъж по-хубаво в лицето.
ДОРА - Напротив. Трябва да го видя, но в краката. И то на голо.
(Общо вцепенение. Секунди на тишина и объркани погледи. Кери първа излиза от стреса, предизвикан от думите на Дора.)
КЕРИ – Доре, чуваш ли се какво говориш?
ДОРА - Много добре се чувам. Нямаме друг избор. Не разбирате ли?
КЕРИ - Аз... не.
МИМИ – Доре, какви ги измисляш?
(Мъжете се разсейват. Соти е до прозореца, а Стеф тактично излиза)
ДОРА - Не ги измислям. Налага се... Само така ще може да видим белега.
КЕРИ - Какъв белег. Моля те, изясни се... Ох, боже, обземат ме някакви топли вълни.
ДОРА - Ваньо има белег. На левия крак, отзад. Една педя над свивката на коляното. Малко кафяво петно, като луничка...
(Докато Дора обяснява, на Мими и става горещо. Отива до масата и си сипва питие с много лед. Мълчаливо сяда леко в страни. Останалите две жени, увлечени заговорнически, не я забелязват.)
Така каза Сийка. Има ли го това петно, всякъкви съмнения ще отпаднат. Защото... това ще бъде братът-близнак на Ваньо. (разкрила таЙната, Дора се отпуска победоносно, очаквайки реакциите им)
КЕРИ - Божичко... Ами как ще го видим този белег? (Става и мери една педя по крака си от свивката на горе. )
...ами той е  много високо горе.
ДОРА - Ами затуй ви казвам, че трябва да го съблечем.
КЕРИ - Как да го съблечем бе, Доре. Та това не е малко дете... Ами той си е мъж.
(Мълчалата до сега Мими я напушва смях. Няколкото глътки алкохол са я успокоили.)
МИМИ - Ох... започва да ми става интересно. (През смях) Представяш ли си, сестра ми... Викаш го и му казваш: - Сваляй панталоните, защото трябва да видя нещо... (Залива се от смях)
(Мими се превива от смях, докато Дора и Кери са застинали сериозни.)
ДОРА - Ами... ако помолим Тони за съдействие.
КЕРИ - В никакъв случай... Първо не знам границите на тяхното приятелство. И второ, не бива да я намесваме... (Кери е до масата с напитки и си налива. Налива и една чаша за Дора... подава и я.)... Достатъчно, че ние се захващаме. (отпива голяма глътка, изгаряща я от вътре.) Ами ако няма белег...
ДОРА - Ако няма... (въздишка) ми пада репутацията на добър физиономист. (Леко разколебана.) Ще бъде жалко. Защото убеждението на Ваньовата майка и моето съвпадат. Не е ли странно?
КЕРИ – Ох, Доре... не знам. Но както каза Стеф, трябва да сме внимателни. Този белег трябва да се провери дискретно... Но как, не ми идва на акъла. Да беше на друго място,... а то... (отново мери с длан по крака си)
ДОРА - Не може ли да използваме някой от мъжете? Все пак по мъжки може да се измисли нещо... Мими, какво ще кажеш?
(посочва към мъжете с очи, които са отворили таблата и мятат зарове)
МИМИ – По-добре да останат в страни. И без това не проявяват интерес.
ДОРА - Добре. (става права) Тогава аз да си ходя и ще мисля вкъщи. А пък вие също мислете. И утре ще се чуем, че нямаме много време. Представете си какво и е на Сийка. Ако беше тук, до сега да го е съблякла... Хайде, лека ви нощ.
МИМИ и КЕРИ - (почти заедно) Лека нощ, Доре.
ДОРА - Лека нощ, момчета. (към табладжиите)
СОТИ - Комши, я преди да си излязла, духни на зара.
(Соти поднася заровете и Дора духа с реверанс. Соти хвърля и замира тържествуващ)
СОТИ - Дорджари. Точно този чифт ми трябваше. Браво, Доре. Заслужаваш награда... И знам каква ще бъде. Едни бермуди за плажа. Същите като на полякинята от третия етаж.
ДОРА - (плеска с ръце) Сотире, ти си чудесен. (прегръща го с целувка)
СОТИР - Доре, ти също. Още утре ги имаш. Ако знаех, че толкова ще те зарадвам, до сега да съм ти ги купил (потупва я успокоително, но тя не го чува. Хваща двете сестри под ръка и ги отвежда в страни.
ДОРА - (заговорнически) Знаех си, че има начин. Кери, ето как ще видим белега. (развълнувана) ... още утре купуваме някакви къси панталонки и ти ги подаряваш на американчето. Може би трябва да купиш и едни на Тони... за отвличане на вниманието. Ще настояваш да ги пробва и да ти се покаже. И тогава... ( посочва мястото върху своя крак )... ох, господи, как ще изтрая до утре. (отправя се към вратата. Мими и Кери вървят след нея като зашеметени. И двете мислят за едно и също, но в различен вариант. Завесата бавно се затваря на фона на търкалящите се зарчета.



Завесата се  отваря бавно, за да ни покаже дома на Кери. Обстановката е същата като в първа картина. На сцената няма никой. Звучи лека американска музика... Звъни телефонът. Кери се появява забързано и отива до него. Както и до сега, тя е облечена с вкус.
КЕРИ - Хелоо... Доре, ти ли си... Ами звънях ти, но ми даваше заето... В интернет ли... ама пък и ти, намерихте кога да влизате в интернет. Аз тука ще се побъркам... Ами разбира се, че му ги дадох. Моля. Да, веднага си ги обу момчето. И всичко до тук върви по план... Не бе, Доре, нищо не съм видяла... Ами да, не се вижда, защото платът покрива почти до коляното. Какво... ще дойдеш ли. Не, няма ги и двамата, отидоха на тенис. Да... в дванайсет часа трябва да ги закарам на автогарата. Добре, ще им кажа... а ти побързай. (излиза и се връща със сгънати дрехи, които занася в другата стая. Отново звъни телефонът.)
КЕРИ - Хелоо... йес... (провежда разговор на английски език) Да, аз съм... О..о.. мисис Джеферсън, така се радвам да ви чуя. Моля ви се, не ме безпокоите... не... не... не се притеснявайте. За колко часа... да... само един момент мисис Джеферсън... (преглежда си бележника)... да, чудесно... очаквам ви в пет и тридесет. Позволете да попитам как е болното ви кученце, мисис Джеферсън. Оправи се... чудесно, мисис Джеферсън, така се радвам,... горкото, сигурно го е боляло много. Да... благодаря, мисис Джеферсън, и на вас всичко хубаво. Ба.а.й... (затваря телефона и отново се скрива в предполагаемите стаи на апартамента. От външната врата шумно нахълтват Тони и Стийв (Иван)... с хилки за тенис)
ТОНИ - (на английски) Следващия уикенд ще те бия... никаква милост.
СТИЙВ (ИВАН) - (също на английски) Ха–ха-ха. Изсмял се кралят... (не довършва, защото се появява Кери)



продължава в следващия брой