ТворецътЩе идеш – строго майка ми отсъди.- Сложи ги в папка. Всичко покажи. Държи и много иска да те види. Надявам се - дано те поощри. Задъхах се по стръмните етажи. Живееше творецът на таван. Почуках плахо. Той отвори важен. Брада. Прошарен. Пръв протегна длан. Разбрах, че пишете, дете. Седнете. Потънах цяла в мекия диван. - Опитвам се - посочих му листата. Не се напрягайте. Ще видя сам. Посегна и отмести със ръка немирен кичур сипнал се отдясно. О, не, недейте. Мога и сама. Притисна се във мен и бях натясно. Дете, дете... Защо е този смут? Ще прочета творбите, без остатък. Облъхна ме на спарено. На лук. Докосна ми лицето със брадата. Отдръпнах се. По пода разпилях листата и посегнах да ги сбирам. Прости, дете – политна сипкав грак. Излъскан панталон... и дъх на вино. Затръшнах с ярост гадната врата. Очите ми мъглееха. Треперех. За миг изминах всички стъпала. Случаен негов лист... остана в мене. |
Не позволявай да се случиДенят се сгърчи, потъмня и - сви.Тъй както червей след пороя. И как нататък... как да продължи, след битката на скъпите си хора? Не иска да повярва, че са те. Пред погледа й всичко се полюшва. Във люта схватка двама врагове... А само преди час с любов я сгушваха. Изстрелват думи, заредени с ток. Над нея се сгъстява тежък облак. И всичко е потънало във мрак, а слънцето е някъде зад щорите. Разпадат се мечти и светове, като онази къщичка от лего... Тя има само тях. Къде да спре? Главицата отказва да се справи. Захлупва се сломена по очи – неистов вопъл в нея се взривява. Задъхва я. Разкъсва я. Крещи. Една душица крехка, е на прага... |
|
|
|
Плачът на орелаЗа първи път дочух орел да плаче...Замряха дребосъците в леса. Летеше в кръг - объркано и мрачно. Той страдаше. Навярно бе в беда. Замлъкнаха тревите. Спря небето. Заслушаха се в този исполин. Изсипваше си воплите, където допреди малко бе непобедим. Тъгуваше ли, търсейки другаря? Орлетата ли скършиха крилца? Изгаряше го болката от рана. Почувствах се прашинка пред скръбта. Мълчанието бавно се оттърси. От лакти се изправи на нозе. Той отлетя. Орлякът пак изпърха. Затича се небето да снове. |
Мъжът от магазинаОтнася ароматите и вкъщи –от дрехи, от подправки, прахове. Години вече - все подрежда, лъска - усърдно и прилежно с часове. По-старите клиенти го познават. И той ги знае. Как е днеска, Джан? О, нищо ново, сър. Ще застудява. А Вие как сте? – пита с реверанс. Понякога на касата го викат. Закуската изяжда точно в пет. Със всичко в магазина е привикнал. Ако наминеш – Джан е там, отпред. |
Залезно чудоОтпуска се във люлка от зефир.Полюшва се, премрежило зеници. Платът под него е кобалтов-син, Във гълъбово - сдиплени ресните. А после се разсипва из леса. Преди да си замине, става чудо - на късчета, на точки на петна, из клоните се лее до полуда. Замирам от вълшебство и възторг. Към жаркия цъфтеж ръка протягам. В дланта ми пада късче слънчев плод. Прашинка слънце, в мен ще е докрая. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














