Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 15

продължение от миналия брой

(Кери е сложила ръка на устата си. Стъписана е.)
КЕРИ - Божичко. Ами сега?
ДОРА - (все още е в шок от видяното) И аз това се питам. Как ще съобщим на Сийка? Горката... Божке, сега си мисля, по-добре да го нямаше този белег.
КЕРИ - Да го няма... ама го има. И аз все се надявах, че се заблуждаваш. А тя каква излезе... Хубаво, на Сийка ще измислим как да кажем. Ами на Стийв. Той също трябва да знае, а кой ще му каже?... Ние с теб. Абсурд. Нямяме право да се набъркваме повече... Май нещата отиват към адвокат... Стеф ще излезе прав.
ДОРА - (говори си сама) Като се обадя на Сийка, и тя ще хване самолета.
КЕРИ – Добре, ами след това... Как ще се развият събитията, Бог знае. Адвокати, съдии, свидетели. Като ще се проточи едно дело... с години. Мислиш ли, че американското семейство ще се примири лесно? Сигурно и телевизията ще се намеси... Нищо чудно да се видим един ден на екрана с теб.
ДОРА - (сломена) Кери, да ти призная, целият ми ентусиазът се изпари. Що ни трябваше. Ами ако Сийка спечели делото. Това значи, че американчето трябва да се върне в България... (хваща се за главата) Божке, ще съсипем живота на един млад човек...
КЕРИ - Защо?... Никой не може да му отнеме американския паспорт. Напротив, ще придобие статут и на българин. А къде ще живее, не е нужно да се коментира. Най-много да отиде да разгледа страната, в която се е родил. Доре, американец трудно става българин...
ДОРА - Може и да си права. Но трябва да решим какво ще правим по-нататък... Мисля, че имаме две възможности. Или да забравим всичко и съобщим на Сийка, че няма белег, или да разкрием истината...
КЕРИ - Ако не съобщим,това значи, че трябва да излъжем... Да ти кажа право, не съм в състояние да мисля... Може би трябва да споделим със Стеф, сестра ми, Соти... Наистина се оказа, че положението е деликатно. Не трябва да се бърза.
ДОРА - Както кажеш. Но не трябва да протакаме. Обещах на Сийка, че до два-три дни ще и се обадя.
(влиза Тони облечена и готова)
ТОНИ - Ето ме и мен. Вече мога да пия едно кафенце с вас. Искате ли да ви донеса нещо?
КЕРИ - Ние току що привършихме кафето. Но мисля, че ако ни сервираш с леля ти Дора по едно уиски, ще ни се отрази добре.
ТОНИ - Нямате проблем... Искате ли да ви сложа от кекса?
ДОРА - Не. Той е за вас. Носи го в колежа, но внимавай, че е пресен. Да не се смачка.
ТОНИ – Благодаря, лельо Доре...
(изскача пъргаво навън. Появява се момчето и се отправя към сака до закачалката. Прибира в него приборите си за бръснене и някакви дрехи. Обръща се към смълчаните жени с усмивка.)
СТИЙВ (ИВАН) - (на английски) Уикендът завършва и отново към колежа... до следващия. Мис Кери, благодаря за гостоприемството.
КЕРИ - (сияеща на английски) О, беше ми приятно, с удоволствие ще ви очаквам пак. Заповядай. (посочва му фотьоила. Той сяда.) Още кафе... или нещо друго?
(влиза Тони с табла и отговаря вместо момчето)
ТОНИ - Маме, той пожела един студен джус. (сервира) Ето уискито. И мойто кафенце и сядам до вас... (сяда) На вас наздраве,... а и на нас също. (чука закачливо с кафето джуса на момчето)
КЕРИ - (повдига чаша, замислена) Наздраве. Бъдете щастливи, деца. (и на английски) Наздраве.
ДОРА - Наздраве. И да завършите с отличен. А на американчето му докажи, че българките са не само красиви, но и умни. (намига дяволито)
ТОНИ - (смеейки се) Ех, лельо Доре,... ти си ненадмината в комплиментите. (става и прегръща Дора) Благодаря ти и за кекса.
( телефонен звън. Тони вдига слушалката)
ТОНИ - Хеллоо... О, тате, ти ли си? Как завърши мача? Е.е, браво... Добре, ще се видим... В един часа... Да... Чао. Поздрави чичо. (затваря) Маме, татко ще дойде направо на автогарата. “Чикаго Файър” са били. Стоичков е вкарал и двата гола.(развеселена, застава зад момчето и смеейки се, го пита) Ти знаеш ли кой е Стоичков?
(момчето също се смее и повдига рамене)
ДОРА - Ама Тони, той като че ли те разбра какво го питаш.
ТОНИ - (смеейки се закачливо) Уча го, лельо Доре...
ДОРА - (подхвърлено, загадъчно) Учи го, Тони,... учи, че може да му се наложи да ходи в България. (споглеждат се заговорнически с Кери)
ТОНИ - (предусещайки намека, преминава с поглед през невъзмутимите лица на майка си и Дора) А... не ми се вярва да му се наложи. Какво ще прави там?
ДОРА - Не се знае. Американците обичат да пътуват. Току виж решил да посети и България. Така че учи го.... ще му е от полза.



продължава в следващия брой