Природна стихияУРАГАНИзлива се дъжд. Като из ведро. Вятър бушува и превива дървесата. Светкавици ярки раздират небесата. Тътне от болка ранена земята. Стихията расте и снага извива, в потоците мътни водата прелива. Улици, къщи, тя подред залива. Гръмотевиците с грохот повалят дървета. Те политат с трясък, строшени на парчета, падат и нанасят удари безчет и премазват живо и мъртво наред. Природата ядна, свирепа, могъща, от човека сякаш лицето си отвръща. Потоците мътни изпълват реките, коритата тесни разливат водите, къщи разрушени падат във водата, между тях чернеят на удавници телата. Стихията не спира, нова мощ набира. В миг сякаш решава човека да унищожава, загдето на нейните закони се противопоставя и се перчи, че нейната сила управлява. Уморена, най-сетне, бурята престава, трагична е гледката, която след нея остава. Поля и градини, засипани в кал, разрушени къщи навяват печал. Слънцето сърдито, с лице неизмито, грозно се жълтее, вместо да грее. Грозотата тъжно се шири навред, загинаха всички, родени без късмет. Потопи и днеска много често стават, но на мъдрост и поука не ни научават. Да ценим живота, кратък като ден, всеки миг във него да е благословен, да не се ядем, най-после да спрем, да ламтим само за пари и богатство, вместо да изградим общо човешко братство. Облаците плачат със сълзи студени, хората ги гледат със сърца смирени, от скръб вледенени. |
Усещане за тебТи не си до мен, ти си в мен,в миг един прекрасен душата си на две разделих, заченах те и те родих, сърцето ми е люлката, в която спиш. Не можеш да изчезнеш и да ме раниш, ти си моето второ Аз, в което в миг се преродих. Превръщам те във звуци, песен, стих, в лиричен смях чудесен, във вселена нова, от нас родена и с нея съдбата омилостивена, с нова сила надарена, с нова съдба одарена. Това си ти, това съм аз! |
|
|
|
ТанцСмълчана зала. Дансинг осветен. Мнозинство.Само една двойка танцува танго. Майка и син – сляти във едно... Телата бавно в ритъма на тангото се поклащат. Нещо ... витае във въздуха, душите го прихващат и дълбоко към сърцата препращат. Спомените пламват... и тяхната жарава душите и на двамата завладява. Ритъмът на тангото на чувството се подчинява и синовната обич на майчината се поклонява! Душите за сторените грешки се извиняват, лицата и на двамата просветляват. Майчиното сърце прошката си дава и всичкото това – танцът изразява... и в миг синът на колене пред майката застава! Душата му молитва шепне и двамата просълзява. Прегърнати напускат дансинга. Вълнението отшумява и към залата полетява. Смълчаната зала го долавя и с бурно ръкопляскане го изразява и всички към големия празник приобщава. Великден е! Нека доброто побеждава! |
...Като дете аз много пях,и всяка нощ летях! Със песните - игри играх, със тях мечтах, със тях растях и не се спрях до днес. Все във рая бях, цветя берях и песни пях. И щом очите си отварях – да пея често продължавах. Летежът нощен в душата ми остава и през деня, в песни се претворява. Работата никак не ми тежеше, не помня някога да ми се спеше или някаква умора да ми тежеше. Сега съм в края на своя жизнен път, незнам дали тъй скоро сърцето и душата ми ще се преродят. Не знам с какви промени духът ми обогатен, ще се прероди някъде някой ден, но аз се моля летежа и песента ... да останат във мен! Дори когато всичко ти отказват сетивата, те, останали в душата, са същината. Те са изворът на добротата, мъдростта и светлината на ума и на душата! Тъй и със тях ...си остарях! |
ПрозренияНяма пътища пред мен,нито заря – предвестник на нов ден, нито хоризонт, някъде далече очертан. Краткият ми човешки път е вече извървян! ... Отнетото от нас безсмъртно остава, истинската любов всичко надживява, тя не остарява! Стареят телата, безсмъртна е душата и всичко в нея преживяно е като съкровище закопано! ... Нямах пари и не разбрах – купува ли се щастие със тях...? ... Не можеш да си промениш съдбата, каквото и да й обещаваш във отплата. Ще ти се случи само туй, което ти е драснато на челото от небето! ... Със времето всичко остарява, едно и също нищо не остава, виното след време изветрява и старият тютюн в лулата – загорчава. Единствено истинското приятелство остава да ни грее с топлината си и да ни спасява! ... Така и не разбрах – да те обичам беше ли грях? Какво обичаше във мен – майката, сестрата или жената. Разликата във годините ми отрови душата! | ВъздишкаНе слагай пръст в сърдечната ми ранаот несподелена любов издълбана! Като слепец със мене се размина, обидена, душата ми застина. Защо се случва тъй със мен не зная, сама да съм във пътя си докрая. А как бленувах със тебе да сме двама, да те даря с любовта си голяма. Такава е, и до днес непроменена, лежи в сърцето ми, смъртно наранена. Не искам да се разделя със нея, струва ми се ..., че не мога без нея да живея! |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














