Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

През лятото на 2009 г. в Амстердам, Холандия гостуваше световноизвестният руски Третяковский музей. Огромната експозиция, представена с различни експонати, отразяващи историята на Руската империя до 1917 г., продължи около една година. От фондовете на музея в Русия бяха извадени и представени на европейския ценител експонати (такива като престола на Малтийсия орден “Полярна звезда”, одеждите на империатрица Екатерина Велика и др.) и картини, представящи различни моменти от противоречивата руска история. Десетки, ако не и стотици хиляди туристи от цял свят можаха да се запознаят със съкровищата на музея, които не са били излагани публично преди това никъде. Какво бе учудването на автора на статията, когато сред тях видя и една картина на известния руски художник-баталист Николай Дмитриев-Оренбургский, която до скоро се смяташе за изчезнала (т.е. намираща се в неизвестност), а именно картината „Плененият Осман паша, командващ турските войски в Плевен, е представен на Император Александър Втори в деня на превземането на Плевен от руските войски – 29 декември 1877 г.“. Малцина от ценителите на това изкуство разбраха какво виждат.
Кой е художникът Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургский?
Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургский е роден през 1838 г. в гр. Нижний Новгород в Русия. Десет години от своя най-активен творчески живот, т.е. периода от 1875 до 1885 г. той прекарва в столицата на Франция – Париж, където рисува. Но както често пъти се случвало в историята на живописта, по-голямата част от това, което е сътворил, е било продадено и постепенно изгубено от следващите поколения. Но дори и това, което до днес е останало и запазено, посочва, че Николай Дмитриевич Дмитриев-Оренбургский е един от големите майстори на четката на онова време, за което благодарните хора продължават да си спомнят.
Въпреки че юношата се подготвя да постъпи на военна служба, по настояване на родителите му и на техния добър приятел – живописеца В.К.Шебуев, той постъпва в Императорската Художествена академия, където се учи в класа на художника Ф.А.Бруни. За своите рисунки от натура и за живописните си етюди Николай Дмитриев получава 5 сребърни медала (4 малки и 1 голям) и 1 второстепенен златен медал, но в академичните курсове от последните години на своето обучение той постоянно търпял неуспехи. Неговите картини “Великая княгиня Софья Витовтовна вырывает пояс у князя Василия Косого“ («Великата княгиня София Витовтовна изскубва пояса от княз Василий Кривогледия») (1861) и „Стрелецкий бунт“ («Бунтът на стрелците») (1862) не предизвикват благосклонно отношение в академичното началство към него самия и към маниера му на рисуване. Може би заради това нямат в този момент успех и историческите му платна с патетично съдържание. А може би защото той повече се интересува от живота на обикновения народ, а не от този на богатата, капризна и паразитираща руска аристокрация от това време.
Заедно с това Николай Дмитриев намира много време за подготовката на свои собствени илюстрации към произведенията на писателите Н.А.Некрасов и И.С.Тургенев. Художникът пътува всяко лято в руското село, където досконално изучава живота на селяните и селския бит. И като резултат от това се появяват (при това неизненадващо) различни жанрови платна, като най-доброто сред тях е може би – „Утопленник в деревне“ («Удавникът в селото») (1867), което му донася световна слава и званието «академик». Именно започвайки от тази картина до края на живота си, той се подписва вече навсякъде с двойната фамилия «Дмитриев-Оренбургски», която запазва до края на живота си. Той също така посещава и региона на Кавказ, Харковска и Воронежка губерния, като подготвя свой албум с 42 рисунки.
Живеейки в Париж, Н.Д.Дмитриев-Оренбургски не скъсва връзките си с родината. Той се връща в нея всяко лято и пътува до различни села, където прави много етюди, нужни му за бъдещата творческа работа. Художникът става и един от първите организатори на «Обществото за взаимно подпомагане и благотворителност на руските художници» в Париж. Неговите картини постоянно се излагат в различни парижки салони и се изкупуват моментално, а на често пъти той подготвя и рисунки както за руски, така и за френски илюстровани издания.
По време на Руско-турската война срещу Османската империя (1877-1878 г.), която малко по-късно води до освобождението на балканските народи от турското иго, художникът заминава в руската Действаща армия. Неговите батални картини получават положителната оценка дори от пестелвивия на такива велик руски баталист В.В.Верещагин. Фактически «военната» тематика става и основната за Николай Дмитриев-Орембургски през следващите години. Оценките за платната на гениалния руски художник по-това време са противоречиви – започвайки от искрени суперлативи и завършвайки до обвинения в увлечение по модните тогава течения - «американизъм» и «фотографизъм» (най-вече поради отказа му да рисува отделни представители на руската аристокрация). А това са картини, с които би се гордял всеки световен музей в света – сред тях можем да видим платната «Предаването на крепостта Никопол на 4 юли 1877 г.», «Генерал Н.Д.Скобелев на кон», «Завладяването на редута при Гривица около Плевен», «Преминаването на руската армия през Дунав при Зимница на 15 юни 1877 г.», «Последният бой при Плевен на 28 ноември 1877 г.», «Артилерийски бой около Плевен», «Влизането на великия княз Николай Николаевич в Търново на 30 юни 1877 г.» и др. В Париж той получава Височайша поръчка на императора за подготовката на няколко картини със сюжети от Руско-Турската война 1877-1878 г. За две от тях (по-точно за «Бой на Систовских высотах конвоя императора Александра II» («Боят на конвоя на императора Александър II при Свищовските височини» и за «Въезд императора в город Плоэшты» («Влизането на императора в град Плоещ»), Художествената академия в Санкт-Петербург му присъжда званието «професор». За да може да изпълни поръчките на императора, той се връща обратно в Санкт-Петербург през 1885 г., където са му създадени всички най-добри условия за работа.
През 80-те години Николай Дмитриев-Оренбургски излага на вниманието на руската и френската критика и други свои платна – такива като «Около деревни» («До селото»), „Встреча“ («Среща»), „Крестьянская девушка“ («Селско момиче»), „Воскресение в деревне“ («Неделя в селото»). За съжаление съдбата на тези платна е неизвестна и до днес.
Н.Д.Дмитриев-Оренбургски работи до последните минути на своя живот. Той умира недочаквайки началото на ХХ век – през 1898 г. в гр.Санкт Петербург. Любовта му към родината, към живота на обикновените хора, към Балканите и нейната противоречива история, неговият неповторим талант останаха запечатани навечно върху платната му.
Днес много от неговите платна, които са посветени на различни епизоди от бойните действия по време на Руско-Турската война 1877-1878 г., украсяват голямата Помпеевска галерия в Зимния дворец в гр.Санкт-Петербург. 
Да си спомним за него...




Ст.н.с. Николай Г. Котев
Кореспондент на в.”България”