Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 16

продължение от миналия брой

(момчето се разсейва с поглед из апартамента)
КЕРИ - Българският е труден по начало, но когато контактуваш с някого по-дълго време се заучава...
ТОНИ - Маме, считай, че до края на годината съм го научила... о.о.о той не знае в какви ръце е попаднал (шеговито заканително го заплашва с пръст)
КЕРИ - (доволна с усмивка) Радвам се на амбицията ти. Готови ли сте с багажа си?
ТОНИ - Да... Ау, щях да забравя да купя папките.
КЕРИ - Какви папки... (притеснено) след половин час тръгваме.
ТОНИ - (скочила на крака вдига за ръка момчето) Мамче, отиваме до най-близкия Уолгрийнс и се връщаме. (изскачат пъргаво)
ДОРА – Кери, не им се чуди, някога и ние летяхме така. (секунди пауза) Ех, ако знаеха какъв роман пишат за историята. Дано всичко приключи добре. Но да ти кажа, брат му е по-симпатичен. Все пак в България е расъл. Носи си българското. Ако го видиш някой ден, сама ще се убедиш. Усмивката не слиза от лицето му. Докато тоя един свит, мълчалив... абе американец.
КЕРИ - Нормално е да има разлика в характерите им. Това са години на възпитание в една съвсем различна страна. И все пак... не знам дали не си внушавам, но започвам да усещам, че той носи българското в себе си. Дори да ти кажа, след нашите разкрития ми стана по-прятен. И все пак той определено е късметлията. Друго си е едно детство в Америка.
(звъни мобифона на Тони)
КЕРИ - Хелоу. Сестра ми, здравей... (поглеждат се с Дора, застинала от нетърпение да съобщи за откритието) ..Още си на работа... Не, няма я, отскочи за малко до Уолгрийнса... Да, тя видя, че си я търсила... Ами ето, пак си е оставила мобифона. Какво правя ли... Дора е тук и ми прави компания на чаша уиски... Точно така... (намига на Дора) Имаме повод и сега ще ти го съобщя. Но първо седни, ако си права... Слушай. Дора видя белега... Да... Ами как... направо му вдигна крачола и го видя. (към Дора)... смее се... Ами разбира се, че не беше лесно. Като се видим, ще ти разправяме... Точно така. Според твърденията на Сийка трябва да са братя... Не знам... точно това умуваме. Дора е обещала до три дни да и се обади... Да не бързаме... Точно така, сестра ми... Добре, ще се видим... Бай... Ще и кажа да ти звънне. Вкъщи... О.К. (затваря... към Дора) Мимчето също казва да не бързаме.
ДОРА - Бързаме, не бързаме...белегът си е там. И освен истината друг изход няма. Натам Сийка да му мисли. Ние направихме, каквото можахме.
(шумно пристигат Тони и момчето)
ТОНИ - Маме, тръгваме ли? (слага папките в сака и го нарамва. Момчето също е взело своя.)
КЕРИ - Аз съм готова...
ДОРА - (също се е изправила) Ще ви изпратя до колата. Тони, кога е следващата ваканция?
ТОНИ - След месец, два... зависи от програмата.
(всички се отправят към вратата... момчето, Тони, Дора и Кери. Сцената остава празна. Завесата бавно се затваря на фона на телефонен звън.)

Край на трета картина

Домът на Соти и Мими. Почти нищо не се е променило, с изключение на дребни и незначителни неща. Звучи българска музика. Телефонът звъни настойчиво. Появява се Соти с кухненска престиллка и нож в ръка. Отива към телефона, тананикайки си.
СОТИ - Ало, кой... А а. а... баджанак, ти ли си? Здрасти бе, баджо. Ей, не мога да се свържа с теб и това си е... Този твой телефон в института все го бъркам... Да бе, говорят ми нещо, ама кой ги разбира... Слушай, да ти кажа защо те търсих, докато я няма жената... Не, в лондрата е... свали прането... Слушай, слушай. Голяма изненада. Знаеш ли кой е тук в Америка... ще паднеш, като ти кажа... Не... не, не се опитвай, защото никога няма да се сетиш. Роси, баджо... твойта някогашна изгора. Станала е страшна мадама. Няма да я познаеш. Какви очила бе... няма очила, цялата е само задник и цици. Не... (влиза Мими с панер дрехи, Соти претупва разговора) ... А, нищо особено, жената пере, а  аз меля сини домати за кьополо...
МИМИ - И ти веднъж да свършиш нещо в кухнята и те разбра целия квартал... Кой е...?
СОТИ - Баджанака... да ни чуе... Имаш много поздрави... И ти, баджо.
МИМИ - Кажи му да подсети сестра ми, че днес имаме излизане...
СОТИ – Баджо, подсети бълдъзата, че с жената днес имат работа...
(Мими е изпразнила панера и отново излиза)
Баджанак, жената излезе... слушай сега, казвам само основните неща, подробности като се видим. Така... Роси се зарадва, развика се от радост и едва не ме събори, като се хвърли на врата ми. Разказах и за теб и тя веднага поиска телефона... Разбира се, аз отбих атаката и и казах, че е по-добре тя да даде нейни координати. Така, тя си остави телефона и се разбрахме да и се обадим днес. Слушаш ли ме...


продължава в следващия брой