ПокойТакъв покой смирено се процежда,че чуваш как листенцата се движат. Пред портичките старците се вглеждат в живота си и горестно въздишат. Ухания набъбват и се стичат – на цъфнало мушкато и гергини. Щурчетата потайничко си сричат предания за змейове и зими. Пискливо менче звънко се обажда, за да измери колко е дълбоко и колко тишини са се разстлали над къщите – надлъж и нашироко. В такъв покой луната идва нова - с изящен лик на истинска кокетка. А сънищата вече са готови да слязат тихо с билкова оплетка. |
С теб през хилядолетията/в очакване/Премитам леко пръстения под. Ухае ми на сън и зазоряване. Отдавна си излязъл - беше нощ. От ласките ти още съм замаяна. Потръпвам от жарта им. Ех, жена, кое е време? Дълъг ден те чака. Наказвам се за слабостта сама: обичай го, но не пилей зърната... Денят е крина пълна със зърна. А зърното овреме се засява... Сандалите пристягам и кръжа. И огън трябва. Ровя за жарава. А слънцето се свлича. Вече знам, че крината е празна и доволна... Присядам на затопления праг. Очаквам те. Щастлива съм до болка. |
|
|
|
КолежкитеНякой път и ненавист прехвърча –гледай колко е семпла в анфас. За какво тази гордост е всъщност? Виж я как е навирила нос. Общо-взето, сред тях си е friendly - как си мила? Как беше? Нима? Пак ли бяха у вас на вечеря? Невъзможно, след всичко това! А бюрата им редом до редом. Всяка има и ваза с букет. Сутрин двете пристигат във седем. И си казват довиждане в пет. Отминават сезоните-птици. После стават години - на низ. И какво, че прехвърчат искрици? Все са двечките - Дона и Лиз. |
Слънчеви зайчета след дъждПолепна прахоляка по дъждаи той застъпва тежко по асфалта. Внезапно долови, че не това очакваха от него, а разхлада. Заситни и забърза изведнъж - по покриви, комини и настилки. Ту плисне, ту затича за кураж, за да качи насрещните могилки. Просветна и се промени. Градчето пак усмивката си върна. Въздишката му лъха на липи И слънчевите зайчета се втурват. |
А за това...Не иде реч за бучицата сирене,за ситното поскъпване на хляба, за дразнещото перчене на вилите... Не става реч, че полугладен лягаш. Не за това, че къташ и ухажваш, ушити дрехи преди три декади, а новите богати се докарват в сандали и костюми на Армани. Не става дума за това, а друго - различно от тъфри и клоунади. Душата постепенно става груба - напуканото се обръща в рани... | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














