Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 17

продължение от миналия брой

Днес има репетиция до обяд... Какво... Абе тя е певица... не ти ли казах. Да, пее в някакъв ресторант... иска да се срещнем и да отидем някъде на кафенце.  Какво... да де... ние ще и звъннем... Има мобифон... точно така... Добре... виж какво предлагам... Ела към нас да хвърлим една табла и после ще звъннем от тук... Дау към обяд... Те и без това жените ще излизат някъде... Добре, хайде, чакам те.
МИМИ - (влиза с панера дрехи) Още ли говориш...
СОТИ - Разбрахме се с баджанака да мине да чукнем една табла...
МИМИ – Е, много бързо се разбрахте, няма и половин час, откак си на телефона. Това кьополо си го почнал от сутринта.
СОТИ - Остават ми още два домата и съм готов. (Мими е оставила панера на фотьола и сгъва покривка. Сотир танцува около нея... пее) “Обичам те, не мога да те гледам...”
МИМИ - (стараейки се да скрие усмивката си) Ще ме погледнеш ти, като ти нахлупя панера. (продължава да танцува, овъртайки се около нея) Чуваш ли какво ти казвам, отивай да си довършиш работата...
СОТИ - (отдава чест) Слушам, капитане... (включила се в закачката, Мими грабва от панера някаква дреха и я запраща по мъжа си. Сотир ловко лови и размахва трофея си. Мими се опитва да си вземе дрехата, но попада в прегръдките му. Кратка целувка и Мими прави опит да се отскубне. Сотир се навежда и и казва нещо на ухото. Мими се отблъсква от него, смеейки се, като го налага с дрехата.) Майтап бе, Уили... (казва Сотир, избягвайки. Звъни телефонът.)
МИМИ - Да... Тонка. Хайде бе, лелче, от кога съм поръчала да ми се обадиш. Какво... учите за изпит. О, извинявай, лелче. Не, не че е много важно, но трябва да решим как да приключим този театър. Да... майка ти и Дора са във вихъра на спектакъла... А, не... Добре, че Сийка излезе разумна жена и не се юрна насам... Не знам, казала, че при първа възможност ще прескочи... Решили сте... Много хубаво, радвам се. Но слушай, трябва да изберем подходящ момент... Днес ли... но как днес бе, Тони... Вие сте на път... Кога, довечера... Вие сте луди... (появява се Соти с колелото)... Чакай малко... (към Соти)... Къде отиваш?
СОТИ - За вестници.
МИМИ - Вземи и две глави чесън.
СОТИ - О.К., мадам ... (излиза)
МИМИ - (по телефона) Извинявай, лелче, чичо ти излезе и трябваше да му поръчам нещо. Слушай, не разбирам как така се решихте да дойдете в Чикаго... От колежа. Е, хубаво, щом и той има работа... Ама много път си е това. Как сте се решили... Вярно, лелче. Трябва да се излезе от това положение... Със сигурност сестра ми ще се разсърди, но мисля, че ще те разбере... След два месеца. Е, разбира се, щеше да мине много време... Правилно, лелче... хубаво сте решили да дойдете с това момче... Ами тя, майка ти, ще идва у нас и сигурно е тръгнала. Да. Звънни и на мобифона... Към шест... Не, със сигурност ще сме у нас, така че направо елате тук... Добре, Тонка... и карайте внимателно... Не се притеснявай... по-добре сега, отколкото след два месеца... Разбира се... Ами да, точно това ще и кажеш... имаш изпити и искаш да си спокойна... Да, мисля, че това ти е силен коз. А си е и точно така... Хайде, хайде... знаеш, че съм на твоя страна. Ще го приеме. И без туй го е приела тялом като българин, така че остава и духом... А, смей се, смей се, ако знаеш на мен какво ми беше... Добре, чакаме ви...
(затваря и се заема да си довърши прибирането на прането. Отново звъни телефонът)
МИМИ - Да... Здрасти, Доре... Ами какво, нали знаеш... шетам из къщи. Ти как си, не съм те виждала от две седмици... Вярно, Доре, трябва да се работи... А, не ми говори, вече се страхувам да отворя пощата. Ами да ти кажа, то само билове, друго няма... Ами уж се ограничаваме, и пак се събират сметки... Не знам, Доре, трудно се събират... ей го, бяхме заделили малко настрани и онзи ден пратихме в България... Така е, трябва да се помага, знаеш какво е там... А и хазяинът пак вдига наема... знам ли.
(Соти е влязъл с колелото)
СОТИ - Ало, телефониската... ще стопиш телефона някои ден...
МИМИ – Доре, чакай малко... стига си дуднял, ами отскочи да вземеш едни кори за баница.
СОТИ - Какво... А.а... да си прочета първо вестниците и тогава. Що не ми каза одеве.
МИМИ - Сега реших... Тони ще дойде довечера.
СОТИ – О, браво. Щом е за Тонката, отивам. Само да видя спорта.
МИМИ - Ставай. Искам да те видя, че си отишъл, преди да съм излязла.
СОТИ - (става с нежелание) Само разнасям колелото по етажа, станах за смях.
МИМИ - Ами защо не го оставяш долу?
СОТИ - Да... да... Те мексиканците само това чакат, да го оставя. Вече две колелета им подарих. Стига толкова. Намериха един балък да им ги  сглобява, а те да гепат...(излиза)
МИМИ – Извинявай, Доре. Изпратих Соти да вземе едни кори за баница... Ами заслужил я е, цяла сутрин мели пет домата. Иска кьополо, ама ако може друг да му го направи. Тони се обади, че е тръгнала насам. Та реших да завия една баница, знаеш, че много я обича... Не. С кола... Ами техен съколежанин му се налага да отскочи до Чикаго... Да, и те с него... В нас сме. Със сестра ми ще отскочим малко по магазини и след това сме у нас... Добре, Доре... Чао.
(Мими си пуска музика. Звучи Васил Найденов. Довършва си сгъването на дрехи. Звъни телефонът.
МИМИ - Да.. о..о Хай... (на английски) Не, не е тук. Да, скоро ще се върне... Проблем с колата... добре, щом се върне, ще му кажа... Бай.
(затваря телефона и прави замислена физиономия, поклащайки глава. Звъни се на външната врата. Мими посреща Кери и Стеф)
МИМИ - Заповядайте.
СТЕФ - Здравей. Сама ли си...? Къде ми е баджанакът?
МИМИ - Баджанак ти го изпратих до магазина... И ако имаме късмет да не го срещне някой от българите, може и да си дойде скоро.
КЕРИ - Мимче, Тони е на път за Чикаго. Идва си само за уикенда. Боже, тези деца са луди. Толкова път и утре обратно.
МИМИ - Да. Тя се обажда и у нас. Ще дойдат направо тук. Не се притеснявай. Те са млади. Решили, тръгнали.
СТЕФ - А баджото е взел от българските вестници. (сяда на дивана и се зачита)
КЕРИ – Мимче, Дора не ти ли се е обаждала? Не сме се чували тази седмица.
МИМИ - Преди малко говорихме, сигурно ще намине към нас. И тя се съсипва с този хаускипинг. Взела е още една къща и само лети с колата. Добре, че бензинът е евтин.



продължава в следващия брой