Поклон на моите дедиМоите славни дедиотдавна умряха. Строгите си закони и висок морал със себе си закопаха. Ветровете на времето ги заличиха и потомците се обезличиха. Духом обедняха и в себе си се свиха, защото не продължиха, бащините завети критикуваха, не одобриха и отхвърлиха. Не съм щастливо изключение, аз съм тяхно щастливо продължение - на духа на моите деди, устояли на безброй житейски беди. Горени и избивани са били, но езика си и вярата съхранили. Месата им на жаравата горяли, но комитите на турците не са издали. Душите им твърди, като камък били, устните предателски думи не промълвили. От никой и от нищо не се бояли. Българщината ПЕТ ВЕКА устояли. Някой друг, с такава твърдост, да може да се похвали? Едва ли! Поклон дълбок днес ви отдавам, гордея се с вас и за пример ви давам. Вий горди, силни, български исполини, Че ви няма днес...дълбоко съжалявам. Но не преставам да ви обичам и да ви се възхищавам. |
РавносметкаВ живота към доброто се стремях.Не че не допуснах и някакъв грях. На принципите си не изневерявах и най-често с тях се спасявах. Паднех ли, бързо се изправях, грешките си никога не прощавах. Упреквах се, винях се, настоявах. И напред да вървя продължавах. Като дърво растях и се разклонявах. Плодовете му грижливо съхранявах. Златна есен сега косите ми позлатява. Времето последните ми дни отброява, но ако така си бил съхранен, щастлив ще бъде и последния ти ден. Не ме тревожи мисълта още колко ми остава. Важното е живота как е преживян и бил ли е от любов и светлина... огрян. |
|
|
|
Има те ...Букет от най-ярките звезди ще набераза теб, любима, и ще благодаря на небето и боговете за това, че теб те има. И дано този път се смилят над нас Боговете. Колко пъти се срещахме и разминавахме през вековете. И нашите сълзи, проляни от очите, изпълниха с копнеж и състрадание висините. Поемаха ги ветровете и реките, даряваха ги на облаците и звездите и по-многоцветни ставаха дъгите, и по-красиви залезите и нощите. А шепотът на ветровете във ефира до днес да разказва за любовта ни не спира. Обичам те, обичам, о, любима! Макар да страдам, честит съм, че те има. |
...Истината в писането отразявам.На преживяното и което преживявам. Така душите ви пленявам. И красивото у мен ви подарявам. Смятам, че ви ощастливявам. Щом най-доброто от себе си ви давам. Любовта към хората, която съхраних, Вземете я, чрез всеки написан от мене стих. |
ТамВсеки си отива сам.Нищо не носи от земята. Безплътна сянка е душата. Само страданието остава да ни тревожи и смущава и във безкрая мира да не ни дава. Че не всеки грях се прощава, а се изкупвва във висините, където времето не е в дните. Грешките кратки на земята, се изкупват векове в небесата. | |



11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите. Денят за почит на Светите б...
Училище „Джон Атанасов” отбелязва своя десетгодишен юбилей
Празникът на славянската писменост и култу...
Още един незабравим празник в училище „Джон Атанасов”
Днес, 5 май, беше един специален ден за п...
Празник на буквите в училище „Джон Атанасов”














