Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

Пиеса от Добри Карабонев

Откъс 19

продължение от миналия брой

Хижарят Бай Георги беше направил неговия фантастичен боб. Във въздуха се носеше миризмата на горски джоджен и още пет шест подправки, дар от балкана, който само Бай Георги си знаеше. Това беше най-вкусният боб, който някога съм ял. Всички хижари готвеха боб, знаеш, това беше традиция в балкана. Но като боба на Бай Георги нямаше. В кухнята бе окичил най-различни треви и билки и като кипнеше боба, слагаше от всяка по малко. Правеше го някак си с мерак, с любов. Която само той познаваше. Ех, баджо.... Америка ли...
СОТИ - (също увлечен от спомените) Ами след това, баджо. Като засвирят китарите... ”Трендафилът мирише, бодилото боде. Люби ме ти, люби ме, люби ме от сърце... ”Песни, танци, до зори. Абе, душата ти се отваряше за живот...
(за малко са спряли играта на табла, увлечени в спомени)
СТЕФ - Ако някога реша да отскоча до България, непременно ще се кача на планината. Ще се кача на някой връх, да погледна от горе и да обхвана с поглед простора...
СОТИ - Ще се качиш, ама трябва да си вземеш бодигард с тебе.
Защото така ще олекнеш по пътеките, че може да се върнеш и без маратонки. Свърши романтиката в балкана, баджо... има да душиш за боб... ама не знам какво ще надушиш.
СТЕФ - Прав си... А знаеш ли, че ние с Роси се запознахме точно на балкана. Ако не се лъжа, на Мальовица. Тогава за пръв път открих, че и момичетата с очила могат да бъдат красиви...
СОТИ - Сега ще я видиш и без очила... гадже, та дрънка. Ако не се лъжа, минава тридесетте... и пак е трепач от всякъде...
(двамата увлечени вече здраво са напреднали с уискито)
СТЕФ - Добре де, няма ли да я видя най сетне...
СОТИ - Да бе, трябва да се обадим. (става и почва да се рови по джобовете.) Баджо, къде е листчето с телефона... не съм ти го давал, нали? Бре, да му се не види... къде може да бъде. (вади всичко от джобовете)... няма го. Е, сега се изложихме пред момичето... как може да съм го загубил. Не е възможно, много добре си спомням, че го сложих в задния джоб на дънките. Сетих се, сигурно съм бил с другите. Баджо, кръсти се. Отивам да проверя.
(Прекръстват се и не забравят да отпият от чашите. И двамата са прави и се движат нервно. Соти излиза, а Стеф прибира таблата, само за да си намери занимание. Появява се Соти с панталон в ръка, мрачен)
СОТИ - Баджанак, кръсти се пак. Жената е изпрала панталона.
(Стеф отива забързан до Соти. Гледат се за секунди, след което се прекръстват. Соти започва леко да бърка в джоба... напипва нещо и на лицето му се появява почти усмивка.)
... има нещо, и трябва да е телефона. (изважда изпрано парче хартия. Гледат го като хипнотизирани. Отиват до масата и започват да го отварят.)
СТЕФ - ( чете)...  456 80 24... Няма ерия кода.
СОТИ – Айде, стига бе... (сяда и си налива уиски) ...може ли да сме такива нещастници?
СТЕФ - (решително) Баджо, къде каза, че си срещнал Роси?
СОТИ - На Лорънс... не... не, на Линкълн... точно така, нали тя вървеше на чомпе.
СТЕФ - Сигурен ли си...? Добре, къде ти е телефонната книга?
СОТИР - Ето я... А спомняш ли си ликьорджийницата на оня грък, там на Линкълн. Веднъж ходихме за Загорка... Точно там я срещнах, беше на същия паркинг. Каза, че заведението и е наблизо...
СТЕФ - (отворил телефонния указател) Дай телефона... (говори на английски) Хай, имате ли нова певица...нямате оркестър.
(набира наново) Хай, имате ли оркестър... диджей. Тенкю...
(набира...) Хай, ресторантът има ли оркестър? Чудесно, а как се казва певицата ви... ”Манила Фей“... Тенкю.  Баджо, ако Роси си е измислила някакво име... форгет.
(секунди тягостна тишина. Стеф продължава да рови в указателя, а Соти е обхванал с две ръце главата си.)
СОТИ - (замислено учуден) Баджанак, ти на какви ресторанти се обаждаш?
СТЕФ - Как на какви...?
СОТИ - Ами тя каза, че пее в сръбски ресторант...
(двамата се споглеждат. Стеф трескаво прелиства страниците...)
СТЕФ - Така кажи бе, баджо... Ето. (набира) Хай, имате ли оркестър... (затваря) Хай, ресторантът с певица ли е. Да, а как се казва. (двамата са приведени над телефона) ...Лепа Зора... Тенкю. (гледат се мълчаливо) В тази ерия има още два ресторанта... (набира) Хай, имате ли певица... моля... имате... джъс момент... Баджанак, на тоя английския му е отвратителен. Ти нали разбираш сръбски...
СОТИ - Давай. (грабва слушалката) Здраво, брато. Има ли кот тебе нова певачка? Има... А како се зове? Не знаш. А що знаш бре м... Ти кой си... Мире. Що радиш там бре, Мире? Паркираш коли... Слушай Мире, я волим да причам со газдата... Добро, айде бръже. (долива си и пие) Тоя ми нервира нервите... Ало, добар дан. Добили сте нова певачица... Хвала... А  како се зове? Роси ... от България... Ова е моя сестра, волим да причам со нея... Тако, Рени е върло добра... Хвала. (към Стеф) Отиде да я извика...
(Соти се разхожда със слушалката, а Стеф е на дивана)
СОТИ - Ало. Здрасти, Роси.. Как няма да ти се обадим... Да, имала си право да се безспокоиш... Е, как няма да се изненада... Разбира се, толкова години... Да, ей сега му давам слушалката... Не само ти се вълнуваш... (доволно намигащ, подава слушалката)
СТЕФ - Ало. Роси. Здравей... същия глас... е ,малко е загрубял. Ами... като се видим, ще прецениш, но със сигурност годините са оказали своето въздействие. Радвам се, че си запомнила гласа ми... и аз искам да те видя. Колко... Три часа... Да, разбирам те... Извини ме само за една секунда... Баджо, тя има на разположение три часа, след това е на работа. А трябва да отскочи до квартирата да се изкъпе и това ще и отнеме около час, защото е в Парк Ридж.
СОТИ - Дай ми телефона. Ало, Роси, нали ти обясних къде живея. Така, за колко минути си тук? 10 – 15 . Тръгвай. Точно така, хвърляш един душ и излизаме. Ако трябва, и бельо ще ти намериме. Хайде...40 45, третия етаж.Чакаме те...
СТЕФ – Баджанак, ами ако дойдат жените?
СОТИ - Не е възможно, та те излязоха само преди час. Трябват им поне 2-3 часа... Роси идва хвърля един душ и отиваме отсреща в кафето... Обаче мисля да създадем малко обстановка. Аз отивам да видя банята в какво състояние е, че май жената беше накиснала един килим във ваната.
СТЕФ - (вече във видимо добро настроение) Ами ще накисне, тя откъде да знае, че Роси ще се къпе...
(Соти е излязал. Стеф се оглежда и започва да прибира излишните неща, тананикайки си.



продължава в следващия брой